Митове и Легенди

Великият герой на Елада ХеракълНа гръцки Херакъл означава “прославен чрез Хера”. Римското (латинското) му име е Херкулес. Беотийски и общогръцки народен герой, най-храбрият от всички елински герои, син на смъртната Алкмена и на Зевс, брат-близнак на Ификъл, съпруг на Деянира, а след обожествяването му – на Хеба. Когато предстояло да го роди Алкмена, Зевс се заклел, че детето, което през този ден види бял свят, ще владее над целия род на Персей. Но Хера, която преследвала сина на своята съперница още от утробата на майка му, забавила неговото раждане, а вместо него се родил преждевременно друг потомък на ПерсейЕвристей.

Още докато Херакъл бил в люлката, Хера му пратила две отровни змии, но младенецът удушил всяка от тях с по една ръка. Бил възпитаван от герои и мъдреци. Веднъж по невнимание наранил с отровна стрела учителя си, кентавъра Хирон и му причинил такива болки, че раненият пожелал да се откаже от безсмъртието си в полза на Прометей и да умре. Херакъл напредвал в упражненията си в борбата, лъка и стрелите, но изоставал с музикалните занимания, заради което учителят му по музика старият Лин го плеснал за немарливостта. Буйният ученик, не осъзнавайки силата си отвърнал, като го ударил с лирата по главата и го убил. Освободил тиванците от тежкия данък, който им наложил Ергин, затова цар Креонт му дал дъщеря си Мегара за съпруга. Но Херакъл в пристъп на безумие, изпратено му от Хера, убилМегара и децата й.

За да спечели Деянира за съпруга, надвил в двубой съперника си речния бог Ахелой. Убил със стрелата, потопена в кръвта на лернейската хидра кентавъра Нес, когато се опитал да отвлече жена му. За отмъщение кентавърът дал на Деянира своята вече напоена с отрова дреха, уж като средство за възвръщане на разколебана любов. След време тя решила да си послужи с нея пред Херакъл и така причинила мъчителната му смърт – от нетърпими страдания той се самоизгорил, след като хвърлил в морето Лихас, преносителя на убийствения подарък. Главното унижение, на което бил подложен от Хера, била неговата служба при Евристей, по чиято заповед той извършил прочутите дванадесет подвига:

1. Удушил с голи ръце немейския лъв, който бил иначе неуязвим. Кожата му взел за мантия, а главата му – за шлем;

2. Умъртвил лернейската хидра като отсякъл с един замах деветте й змийски глави, от които едната била безсмъртна и потопил стрелите си в отровната й кръв, за да станат смъртоносни;

3. Уловил в Партенийския лес в Аркадия бързата като вятъраХеракъл убива лернейската хидра - втория подвиг на великия геройкеринейска кошута, която гонил цяла година;

4. Избил или прогонил с подареното му от Атина Палада кречетало стимфалийските птици;

5. Уловил в мрежа еримантския глиган, който се криел в планинатаЕримант и опустошавал полята на Аркадия. Героят го гонил до върха на планината, където звярът затънал в дълбокия сняг. На път за Еримант бил нападнат в пещерата на кентавъра Фол от неговите събратя – родените от Нефела, но прогонил едни от тях със запалени главни, а другите – със стрелите си;

6.Изчистил пословично замърсените Авгиеви обори в Елида, като пуснал да тече през тях реката Алфей (Пеней);

7. Укротил дивия критски бик и на гърба му преплувал морето до Маратон;

8. Надвил войнствения тракийски цар Диомед, който давал за храна на кръвожадните си кобили попадналите на неговия бряг чужденци. Него хвърлил на животните, а тях откарал в Микена, където Евристей ги пренесъл в жертва на Хера;

9. Грабнал златния пояс, (колан) на царицата на амзонките Хиполита и го поднесъл наАдмета, дъщерята на Евристей;

10. Отвлякъл от западния край на света стадата крави на триглавия великан Герион. На връщане от него, гостувал на Кротон и обещал да издигне на мястото на дома му град, което по-късно извършил чрез Мискел;

11. Отнесъл трите златни ябълки от градината на хесперидите, които пазел вечно зрящ дракон. С хитрост накарал гиганта Атлант да му ги откъсне, докато самият той поел за малко на раменете си небесния свод;

12. Най-тежкият подвиг – вързал и извел от подземния свят триглавото куче Цербер, което пазело вратите наТартар. На входа му се изпречил самият Аид, но героят го наранил със стрела по рамото и така сломил неговата съпротива.

Междувременно Херакъл убил кръвожадния египетски цар Бузирис, освободил прикования Прометей, удушил във въздуха либийския великан Антей, синът на Гея. След дванадесетте си подвига бил освободен от служба при Евристей. По-късно убил изпратеното от Посейдон морско Херакъл като роб на лидийската царица Омфалачудовище, спасил от него дъщерята на цар Лаомедонт Хезиона и завладял Троя, когато царят не изпълнил обещанието си да го възнагради с конете си, които получил от Зевс.

Участвувал в похода на аргонавтите и на връщане загубил приятеля си Хилас. Преди да легне на кладата на върха на планината Ета, поверил лъка и стрелите си на Филоктет, сина на Пеант, а пленницата си Иола дал за жена на сина си Хил. От пламналата клада героят бил възнесен от Атина Палада на Олимп. Там Зевс го дарил с безсмъртие и го ощастливил с нова съпруга – миловидната си дъщеря Хеба, а Хера престанала да враждува с него.

Преди това в миг на безумие, което му изпратила Хера, хвърлил от високата кула на Тиринс приятеля си Ифит и заболял от тежка болест. Помолил пилоския цар Нелей да го пречисти от престъплението, но той отказал и Херакъл убил него и всичките му синове (без Нестор). Потърсил очищение от жрицата на оракула в Делфи, но и тя го отблъснала. ТогаваХеракъл откраднал от храма триногата, от която се произнасяли предсказанията, за да си направи собствен оракул. Но тук се явил самият Аполон да му попречи. Между двамата синове на Зевс, единия смъртен, другия безсмъртен, пламнала жестока борба, която щяла да свърши зле, ако Зевс не ги разделил с мълнията си. След като се помирили, оракулът обявил, че престъплението на Херекъл може да бъде изчистено с нова тригодишна робска служба, този път при лидийската царица Омфала. Тя наметнала лъвската кожа и с неговия боздуган в ръце, му възлагала да изпълнява в женски дрехи чисто женски работи, заедно с другите й робини.
На Херакъл били издигнати много храмове из цяла Гърция. Неговите празници, наречени “хераклеи”, били чествани на много места. Четвъртият ден от всеки месец бил негов свещен ден, защото вярвали, че бил роден на четвърто число.


 

ХЕРАКЛИДИ – така били наричани децата и потомците на Херакъл, които Евристей, като заклет враг на баща им, след неговата смърт, прогонил от родния им град и никоя държава не смеела да им помогне. Хераклиди били синът му Хил, неговият внук Аристомах, неговите синове Темен, Кресфонт и Аристодем, синовете на АристодемПрокъл и Евристен. Още Хил се допитал до делфийския оракул, как да си възвърне Пелопонес. Оракулът отговорил, че това ще стане, след като изчака третата реколта. На третата година Хил настъпил, но войската му била напълно разбита. Същия опит направил след 100 (50) години внукът му Аристомах, но и той претърпял неуспех. Едва хераклидите от третото поколение на Хил (“третата реколта”) нахлули заедно с дорийците в Пелопонеси го завзели. Преди похода и те се допитали до оракула. Той ги посъветвал да поставят начело на войската първия срещнат триок ездач. Това бил етолийският цар Оксил, който яздел на едноок кон. След победата хераклидите си поделили властта – Темен получил Аргос, синовете на Аристодем, който бил убит -Лакедемон, а КресфонтМесена, заедно с царската дъщеря Меропа за жена. Всъщност, борбата на хераклидите да си възвърнат Пелопонес, била митологично отражение на едно историческо събитие – дорийското преселение.