Митове и Легенди

Едва ли има друга страна в света с по-богата митология от тази на Индия. И сигурно няма да се намери друга митология, в която да са съчетани дълбоките философски абстракции с практическите приложения на митовете. През своето съществуване, древна Индия преживяла пет основни степени на религиозно развитие: ведически период, брахманизъм, будизъм, джайнизъм и индуизъм.

Ведически период

Ригведа-Самхита Миграцията на арийските племена се осъществила на три вълни. Първата вълна предизвикала падането на цивилизацията в долината на Инд, а потомците на третата вълна създали “Ригведа” и още три други веди. Древните арии били езичници и обожествявали природните явления, животните и растенията. При тях бил широко разпространен ритуала на жертвоприношенията, които били съпровождани от произнасянето на магически заклинания.

Ритуалите се ръководели от жреци с различен ранг. Именно жреците съчинили свещенните текстове на химните, които залегнали по-късно в основите на четирите веди, които са главен източник за изучаване на ведическия период. Най-важната от тях – “Ригведа” (сборник химни) се дели на десет “мандали” (книги), съдържащи 1028 химна. В нея се срещат много от персонажите в свещената книга на зороастрийците – “Авеста”, но тук чертите и ролята им са променени до неузнаваемост. Химните са различни по големина и стихотворен строеж. Създателите им величаят боговете и се обръщат към тях с просби за победи над враговете, материални блага и благополучие в живота. В Ригведа има и химни без религиозно съдържание, които са образци на древната индийска светска поезия. “Самаведа” (сборник песнопения) се състои от 1549 химна, в които се повтарят основните теми на “Ригведа”, но тук химните са приспособени за ритуални цели. “Яджурведа” (сборник жертвени формули) частично повтаря “Ригведа” и частично се състои от заклинания. Съществуват “Бяла Яджурведа” и “Черна Яджурведа”. “Атхарваведа” (сборник заклинания и магически формули) е най-късната от всички веди. Състои се от 731 заклинания, разделени в 20 части.



Ведическата религия

ВарунаНай-древната й форма е монотеистична – почитане на едно божество, но с три наименования: като източник на живота – Азура, като източник на светлина – Диаус и като отец на всичко – Питар.
По-късно настъпва периода на политеизъм т.е. появяват се много божества, които били разделени на три групи, съответстващи на трите природни сфери: небе, въздушно пространство и земя.
Главни богове са:

Варуна – творец на света, създател на законите му. По негова воля слънцето и луната се движат по своя път, реките и ручеите се стичат в морето, дъждът оросява земята т.е. поддържа закономерния порядък в природата. Изобразява се като слънце или око. Лъчите на слънцето са негови ръце, простиращи се навсякъде. Това е бог не само на физическата, но и на моралната светлина, бог на правдата, истината и светостта. Той сочи на човека правия път и само изпълнението на волята му т.е. на нравствените закони, може да обезпечи щастлив живот.

Индра -. с течение на времето, Варуна започва да отстъпва мястото на ново могъщо божество – Индра. Той се бори с враждебните сили в света и в крайна сметка ги побеждава.

Агни – бог на огъня. Той е източник и пазител на живота, покровител на човешкия род и на изкуствата.
Във ведическата религия съществували и много второстепенни богове, свързани предимно с култа към слънцето. Ведическата религия изисквала извършването на жертвоприношения, придружени от химни и молитви, но храмове не са били издигани и не е имало идоли. Религията обхващала целия живот на древния индус – всичко трябвало да се върши при благословията и съдействието на боговете. От химните става ясно, че хората по това време разбирали добре що е грях и възмездие, и че смъртта не е краят.



Брахманизъм

ВишнуВ късния ведически период, ариите заели обширни територии от полуостров Индустан. С развитието на градовете и стопанството, обществото се разделяло постепенно на четири основни общности: жреци (брахмани); войни (кшатри, раджани); занаятчии, селяни, търговци (вайши) и слуги (шудри). В началото на първото хилядолетие пр.Хр., езикът на ведическите химни (ведическият санскрит) станал вече малопонятен. Древните текстовете на Ведите се заучавали наизуст и се предавали от поколение на поколение, докато разговорният език непрестанно се развивал. Така през 800-600 гг.пр.Хр. били създадени свещенните текстове – “Брахмани”, в които се тълкували ведите и се разяснявала символиката на религиозните обряди.

Впоследствие с “брахмани” се означавали и текстовете и жреците, имащи право да ги тълкуват. Митологията на брахманизма приела всички божества от ведическия пантеон, но в нея боговете не олицетворявали вече природните явления. Появилите се по-късно отшелници създали свои свещенни книги – “Араняки” (горски книги – ръководства за аскетите в лесовете), които станали основа на “Упанишади” (тайни, съкровени учения) – философските книги на Древна Индия. В тях се разказва за произхода на света, за живота и смъртта, за връзката между човека и боговете, за живота след смъртта. Според тях, “Брахман” е висшата обективна реалност, която олицетворява творческото начало, в което всичко възниква, съществува и прекратява съществуванието си. С него, неразривно е свързан “Атман” (“аз”-ът) – символ на субективното начало, индивидуалното битие, душата. “Праджапати” (Вишвакарман, Дхатар) е второстепенен персонаж на “Ригведа”, станал главен в брахманизма. Той е смятан за създател, властелин и пазител на вселената.

Според митологията, водите на първичния океан създали златно яйце, в което бил зародишът на Праджапати, който растял и принасяйки се в жертва, създал от себе си петте елемента на света. Със силата на собствената си мисъл, Праджапати създал боговете, хората и смъртта. Една част от него (тялото) била смъртна, а друга (мисълта) – безсмъртна. Виждайки това, той направил жертвоприношение и получил безсмъртие. За простолюдието, Праджапати бил твърде сложно божество. Затова пък, богове като Вишну и Рудра били по-понятни и постепенно заели предни позиции в каноническия пантеон на боговете. Нараствало значението на женските божества и демоните, а Индра и Агни заемали все така високо положение. Главна тема на митовете ставала борбата между боговете и демоните, символизираща борбата между доброто и злото.



Небрахмански култове

Кубера - бог на богатството, успеха и изобилието.В периода между 600-200 гг.пр.Хр., в “сутрите”, които са нещо като справочници за провеждане на ритуали, започват да се появяват нови или по-точно, добре забравени стари мотиви. Първоначално, тези вярвания започнали да се разпространяват всред висшите слоеве, нямащи връзки с жреците и постепенно започнали да проникват все по-надолу. Започвали да укрепват култове към небрахмански божества. Така възникнал култ към дърветата и растенията. Якшите, почитани в този култ, са божества на плодородието и растенията. Те били особено популярни всред военните, които ги считали за свои покровители.

Якшите били както жестоки и зли, така и добри, но по-често били смятани за добри божества, покровителстващи растенията. Да се изброят всички якши е почти невъзможно, но главните якши са около седем. Най-главен е Кубера – бог на богатството, успеха и изобилието. С култа към якшите е свързана идеята за “реинкарнация” т.е. като награда за достойно изживян живот, след смъртта, човек получава възможност да се превърне в якша, а след като се изчерпят заслугите му, да се роди отново като човек.

От незапомнени времена бил популярен и култа към змиите – “нагите”, който бил тясно свързан с култа към дърветата, водата и земята. Змиите символизирали влажната, плодородна земя. Смятало се, че носят на хората богатство, здраве и успех. Женските наги се отличавали с ослепителна красота и съблазнителност. Змиите били тясно свързани и с царството на смъртта. Хората вярвали, че носят в себе си душите на мъртвите. Периодичната смяна на змийската кожа се свързвала с реинкарнацията (прераждането). Шри била древна доарийска богиня на плодородието, чиято популярност била толкова висока, че преживяла няколко епохи. Името й било свързвано с всички аспекти на успеха: богатство, благосъстояние, слава, власт. В периода на брахманизма я свързвали с богинята Лакшми. Даже често я възприемали като два образа на една богиня. Шри-Лакшми била една от най-важните богини. Според вярванията, тя се родила от мисълта на Брахма и красотата й била неописуема. Тя въплъщавала женствеността, добротата и закриляла търговците, селяните и добитъка им. Понякога Шри-Лакшми придобивала чертите на всемогъщо божество, въплъщаващо космическия порядък, огнената енергия на живота и властта.



Будизъм

БудаЕпохата, предшестваща възникването на новите религии – будизъм и джайнизъм, била неспокойна. Разпадали се големите монархии, а малките княжества водели безкрайни междуособни войни. По това време се появили многочислени секти и странстващи проповедници, чиито главни цели били достигането на вътрешно спокойствие и освобождаване от житейските страдания. Тези учители използвали и ведите, и упанишадите, и народните поверия, акцентирайки върху моралните принципи.

Будизмът бил едно от тези новопоявили се учения. Източниците за изучаване на Будизма са многочислени и твърде разнообразни. Те са написани на различни езици: санскритски, тибетски, маджурски, китайски и японски и по съдържание доста се различават помежду си. Оформили се главно два клона на Будизма: южен и северен и съответно – два канона: Южен и Северен. Към южния клон принадлежат будистите в Цейлон, Бирма, Сиам, а към северния – будистите в Непал, Тибет, Китай, Япония.

Южният канон е по-близо до първоначалното учение, даже по език. Това е езикът – “пали” – народен индийски диалект, който по произношение се отнася към санкскритския език приблизително така, както италианския към латинския. Този канон, който се равнява по обем на нашата Библия, носи названието “Типитака” (по санскритски – “Трипитака” – тройна кошница). Трите му части носят названията: “Сутта-Питака” – догматика, “Винайа-Питака” – етика, дисциплина, церемониал и “Абидамма” – метафизика. Последната има най-късен произход, но някои от сборниците на Сутта-Питака, а също и от книгите на Винайа-Питака, несъмнено идват от дълбока древност, и в тях се намират истинските сведения за будизма. Освен тези канонически писания, за изучаването на будизма, имат значение и редица други произведения на южния клон. Например двата летописа “Дипавазма” и “Магавазма” от ІІІ-ти в.пр.Хр. В Южния канон влизат още “Джатаките” – 550 разказа за различни случки от предшествуващите въплощения на Буда. Канонът на Северния будизъм (т.н. “Непалски канон”) има същите части, както и Южния канон, но се отличава от него в някои съществени пунктове.

Особен интерес тук представлява “Праджияпарамита” – обзор на будистката метафизика и “Лалитавистара”, който съдържа биографията на Буда в твърде фантастично изложение. Освен канона, важно място заемат и “Тантра” (вълшебни книги) и “Дарани” (магчески изречения). Не може да не бъдат споменати и двата големи тибетски сборника “Каджиур” и “Танджиур”. Китайските източници всъщност са превод на южните и северните канонически и извънканонически произведения.

Японските източници съдържат и копия на донесените от Индия санскритски оригинали. Създаването на Будизма се приписва на историческа личност – принц Сиддхартха Гаутама, наречен Будда т.е.“Просветеният” (около 560-480 гг. пр.Хр.). Той открил способ да изключва страданието от живота и побеждавайки страстите, да достига пълен самоконтрол. На 29-годишна възраст Сиддхартха напуснал родния дом. Седем години бил отшелник, под ръководството на двама брамини, надявайки се с цената на изтезания на плътта да познае истината и да намери за цялото човечество път, който води към избавяне от страданията. В краят на този период обаче, не бил удовлетворен. Затова се отдал на размишления и в един момент сметнал, че е постигнал желаното, че е открил източниците на страданието, както и пътя за освобождаване от него. Според преданието, това прозрение станало около града Бодх-Гая, където под едно смокиново дърво, Сиддхартха останал вглъбен в себе си седем седмици. От тогава започнал да се нарича Будда (Буддха), което значи: “осенен с истината”, “просветлен със знание”, “умъдрен”.

Първите пет човека, обърнати в новата вяра, станали негови ученици и образували първата будистка монашеска община. След това повече от 40 години той бродил по градове и села, разположени в средната част на долината на Ганг, проповядвайки своето религиозно учение, което добило името “Будизъм”. Най-древните будисти наричали това учение просто “Дхарма”, т.е. “Закон”, в смисъл: “Закон на благочестието”. Буда умрял на 80-годишна възраст около древното селище Кушчинагара, близо до границата с Непал. Последните му думи били: “Унищожението е присъщо на всички съставни неща. Постигнете своето спасение с усърдие”. Тялото му е изгорено, а мощите му са разделени на 8 равни части и разпратени в различни градове на Индия.

Така, през III в.пр.Хр. будизмът станал официална религия в почти цяла Индия и съхранил позициите си до VIII в. След това, изгубвайки значение в Индия, той се разпространил в другите страни на Азия и в момента е едно от трите най-популярни вероизповедания. Независимо, че Гаутама е историческа личност, канонизираната му биография се е превърнала в истински мит. В основата на будизма стои учението на четирите “Свети истини”, изложени в първата проповед на Буда: Първата истина гласи – “Животът по своята същина е страдание – не само старостта, болестта, загубата на нещо скъпо и мило носят страдание, но и самото рождение е зло – Рахули”;

Втората истина посочва източника на страданието – “Това е жаждата за живот, а заедно с това жаждата за наслади и власт – Тришна”; Третата истина е за освобождаване от страданието – “От страданията можеш да се избавиш, само като се избавиш от желанията, като се откажеш от тях”; Четвъртата истина се отнася до способа за унищожаване на страданията – “Те се унищожават чрез встъпване на Светия път, който включва праведна вяра, праведно решение, праведно слово, праведно дело, праведен живот, праведно стремление, праведно възпоминание, праведно самовдълбочаване”.

Животът е страдание, а страданието има причина. Причината може да бъде премахната и съществува път, който води до прекратяване на страданията и до “Нирвана”. Човек продължава да съществува и след смъртта на тялото не само защото неговата душа е безсмъртна, а и защото са неунищожими делата му.



Джайнизъм

Амбика - майката на боговете.По време на своите първосъздатели, Джайнизмът бил наричан още “шрамана” или “ниргантха”. Шрамана, защото бил част от така наречените “шрамански учения”, които отричат изцяло Ведите и ниргантха, защото важното било непритежаване на материални блага и дом за последователите. Тази религиозна и философска система проповядва равенство не само за хората, но и за всички същества и на тази основа забранява всяко насилие. Хората, които издигнали и осъществили тези идеали, били наричани джини (победители), а религията им постепенно станала известна като Джайнизъм. Това учение се появило малко по-рано от будизма – около VI в.пр.Хр. В него се наблягало много повече на аскетизма, постенето, забраната да се убиват живи същества и култа към учителите.

Джайнистите водели остра борба с ортодоксалната религия, с останалите шрамански учения и особено с Будизма. Те непрестанно твърдели, че учението им има много древен произход и явно имали основание за това. Според твърденията им техният първи пророк – Ришабха живял много преди всички шрамански учители. В най-ранната литература от времето на брахманите е споменато съществуването на религиозно общество, обявило се против авторитета на Ведите и практиката на жертвоприношения.

Това религиозно общество станало основа по-късно на джайнитската общност. Създател на учението бил Вардхамана или Махавира (“Велик герой”) или както още са го наричали – Джина (“Победител”). След смъртта на родителите си, когато бил на 30 години, той пожелал да стане аскет и в продължение на 12 години търпеливо понасял всички изпитания.

В началото на тринадесетата година, след продължителен пост и медитация, той достигнал просветление на брега на река Раджупалика, познавайки мислите на боговете, хората и демоните. Първи негови ученици станали търговците и военните. В продължение на 30 години, под името Махавира, той организирал множество общини, съставени от привърженици на учението му. Той проповядвал, че независимо от произхода си, всеки може чрез аскетизъм и медитация да се освободи от безкрайния цикъл превъплъщения т.е. от страданията. На 72-годишна възраст провъзгласил 66 тезиса и отговорил на 36 въпроса, отнасящи се до същността на вероучението му.

По-късно, джайнизмът разработил доста сложна космогонна теория и пантеон, в който боговете били разпределени в четири главни категории и редица рангове. Джайнистите почитали богините Шри, Сарасвати и 16 богини-майки, най-популярна от които била Амбика – майката на боговете. Свещените текстове на Джайнизма дават точна информация за природата на света и изясняват четирите стремежа на човешкия живот, които са: дхарма (религиозно поведение); артха (богатство); кама (удоволствие); и мокша (освобождение). За известно време Джайнизмът е най-популярната религия в Индия, но липсата на прочути проповедници след Махавира, разделянето му на две секти, липсата на покровителство от властващите и реформирането на Индуизма, довеждат до неговия упадък. Обявявайки се против много от принципите на брахманистката идеология и практика, Джайнизма предлага на своите привърженици отказ от мирския живот и изключително строг аскетизъм. Това стеснява кръга на последователите му и го превръща в религия с регионален характер.



Индуизъм

Тримурти - великата индуистка троица - Брахма, Вишну и Шива.Предполага се, че индуизмът е възникнал в началото на новата ера, в хода на съперничеството между будизма и брахманизма. По същество, индуизмът е сбор от вярванията, представите, легендите, обичаите и привичките на различните народности в Индия. В тази система са включени елементи на доарийските вярвания, приспособения към изменящите се условия ведически пантеон, включвайки в него Буда, идеи на будизма и джайнизма и сикхизма.

Народният индуизъм възприел древните представи за кармата, за свещенния характер на ведите, аскетизма и медитацията, но опростил значително тези понятия. Индуисткият пантеон бил съставен от променени древни богове, които били по-близки и понятни. Промени претърпели и ритуалите. Кървавите ведически жертвоприношения от миналото били заменени с богослужения без жертви. Възприета била будистката практика да се създават статуи и храмове, посветени на боговете. Важен източник за изучаване на Индуизма е поемата Махабхарата, която по сходство на съдържанието често е сравнявана с Илиада на Омир. Основа на нейното съдържание е полумитичното и полуисторическо описание на борбата между два знаменити рода. Главен герой тук е Кришна, като въплъщение на бог Вишну. Наред с това се срещат богословски и философски разсъждения, които разкриват най-късните религиозни вярвания на индусите.

Една от най-важните части на Махабхарата е “Бахават-Гита” (Песен за Бахавата) т.е. за Кришна. В нея са изложени основите и мирогледа на Индуизма. Освен Махабхарата, друг важен литературен източник е поемата Рамаяна, в която се разказва за подвизите на божествения герой Рама, който бил обект на особена народна любов. В Рамаяна има повече приказни елементи, отколкото в Махабхарата. Освен Махабхарата и Рамаяна, съществуват съчинения с чисто религиозно съдържание, които също служат като източници за изучаване на съвременния индуизъм. Такива са “Пураните”, които съдържат космологични и теологични сведения, различни обредни и аскетичени предписания, легенди и сказания.

“Тантрите” съдържат описания на някои обреднии действия. “Стотрите” са хвалебствени химни. Всъщност, съвременният индуизъм е възроден брахманизъм, добил съвършено нов характер. Върху него са оказали влияние будизмът, както и философските школи и вярвания на местните племена. Особено силно обаче, е влиянието на будизма. Според Индуизма, основа на всичко съществуващо е Брахман. Висшите проявления на Брахман са трите върховни божества: Брахма, Вишну и Шива, които съставят индуската триада или т.н. Тримурти. Често се изобразяват като едно божество с три лица, гледащи в различни посоки. Тримурти въплъщава трите различни форми на живота: творение, запазване и разрушение. Брахма съзидателят – творец на живота, Вишну пазителят – съхраняващ живота, Шива разрушителят – унищожителят на живота. Съпруга на Брахма е Сарасвати – богиня на мъдростта и науката, съпруга на Вишну е Лакшми – богиня на плодородието, благоденствието, красотата и щастието, съпруга на Шива е Ума (но носи и други имена: Дурга, Кали) – богиня на смъртта (но я приемат и като покровителка на народа). Наред с главните богове, съществуват многочислени низши богове, покровители на отделни местности, племена, родове, секти и даже занаяти.