Митове и Легенди

МЛар - закрилник на домашното огнищеитологията и религиозните представи на древните римляни били много опростени. Двуликият бог Янус се почитал като създател на света и небесния свод от хаоса. Жрец на Янус бил самит цар. Главни божества били “маните” – духовете на предците и “пенатите” – покровители на семейството. За покровители на общините и земите им се считали “ларите” – божествата на домашното огнище. Хората се покланяли на водата и огъня, а от древните богове – на Юпитер, Юнона, Минерва, Марс, Квирин, Диана, Венера.

В процеса на сливане с гръцкия свят, римските богове се отъждествявали с гръцките, както следва: Юпитер със Зевс; Юнона с Хера; Диана с Артемида; Венера с Афродита; Виктория с Нике; Марс с Арес;Меркурий с Хермес и т.н. Приспособявали се и гръцките митове, от които особено популярен станал митът за подвизите на Херакъл, когото римляните нарекли Херкулес. В римския пантеон започнали да се включват гръцки богове, които нямали аналози в римската митология: Ескулап, Аполон и др. А по-късно в Рим започнали да проникват и източните култове – египетският култ на Изида и Озирис.



Аполон - бог на светлинатаАПОЛОН – в римската митология култът към Аполон преминал през гръцките колонии, заедно със Сибилинските книги, около V в.пр.Хр. Аполон бил най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на изкуството на лъка, покровител на земеделието, на пречистването и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение, предводител на музите. Син на Юпитер иЛатона, брат близнак на Диана. Баща на бога-лечител Ескулап и на много гадатели и герои. Освен като закрилник, се проявявал и като страшен бог, защото с огнените си стрели – слънчевите лъчи нанасял вреди на хората.

БАКХУС (Бакх) – син на Юпитер, бог на плодородието, виното, веселието и лозарството. Бакхус е латинското име на гръцкия бог Дионис, който бил отъждествен с местния бог на плодородието Либер. В негова чест, веднаж на всеки три години, римляните празнували нощем свободно иВенера - богиня на красотата и любовта разюздано празника на виното и веселието -“бакханалии” (вакханалии). Първоначално на него присъствали само жени – “вакханки” (менади).

ВЕНЕРА – италийска богиня на пролетта, а по-късно – на красотата, любовта и живота. Родила се от морската пяна.Венера била съпруга на бог Вулкан и майка на Купидон (Амур). Изневерявала на Вулкан с Марс и с простосмъртни хора – Адонис, Анхиз (бащата на Еней) и още много други. Аналог на Венера в гръцката митология е Афродита.

ВЕСТА – дъщеря на Сатурн и богинята Опс (Рея). Веста била староиталийска богиня на домашното огнище и чистотата на семейния живот. В нейния храм на римския форум горял свещен огън, който бил донесен заедно с култа й от Еней. Този огън бил символ на благополучието на римската държава. Над него бдяли денонощно жриците-весталки, защото угасването му се считало за най-лошо предзнаменование. От този огън пренасяли в новите селища и колонии. По-късноВеста била отъждествявана с богините Телус (Земята), Кибела и Рея. Гръцкото съотвествие на Веста е Хестия.

ВУЛКАН – хромият бог на разрушителния огън и на ковашкото изкуство. Хефест бил съпруг на най-красивата римска богиня -Венера. Работилниците му се намирали дълбоко под земята във вулканичните области на планината Етна в Сицилия и наЛипарските острови. В тях, заедно с циклопите изпълнявал поръчките на боговете – ковял мълнии за Юпитер, стрели за Диана и въоръжение за отличилите се герои. Аналог на Вулкан вДиана - богиня на лова и на луната гръцката митология е Хефест.

ДИАНА – древно италийско божество, дъщеря на Юпитер и Латона, сестра на Аполон, непорочна богиня на лова, луната и нощните вълшебства. Придружена от диви животни, с лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност. Гръцкото съотвествие на Диана е Артемида.

КИБЕЛА (Опс, Рея) – фригийска богиня, “Великата майка на боговете” и на всичко живо, на възраждащата се природа и на плодородието. Била чествана по планинските върхове с мистерии, съпроводени от звън на медни чинели, тъпани и флейти. Култът към Кибела се разпространил първоначално в Гърция, където се слял с култа на гръцката Рея, а след това преминал и в Рим, където Кибела била отъждествена със староримската богиня Опс. Опс била почитана като богиня на жътвата и плодородието, а по-късно – на богатството и изобилието. Като съпруга на Сатурн имала общ храм с него, издигнат на Капитолийския хълм в Рим.

Купидон - богът на любовтаКУПИДОН (Амур) – бог на любовта, която разпалвал не само у хората, но и у боговете. Купидон бил син на Марси Венера. Смятали го за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Самият Юпитербил подвластен на стрелите му. По молба на Венера поразил с безпогрешната си стрела бога на подземния святПлутон, който пламнал от любов към Прозерпина и я похитил. Купидон не жалел даже собствената си майка. Но поразявайки със стрелите си богове и хора, самият Купидон се влюбил в смъртна девойка – Психея, която била приказно красива. Гръцкото съотвествие на Купидон е Ерос.

ЛАТОНА – римска богиня, дъщеря на титана Кей (Койос) и титанката Феба. Майка от Юпитер на Аполон иДиана. Когато настъпило време да роди божествените близнаци, от страх пред гнева на ревнивата Юнона, нито земята, нито морето, нито небето се престрашили да й дадат подслон. Единствен малкият скалист островОртигия, който блуждаел всред вълните на морето се смилил над нея. Там, в подножието на планината Кинт богинята дала живот на децата си. След това Юпитер закрепил здраво острова за морското дъно и го нарекъл Делос (“прочут”). След това, през целия си живот Латона била под постоянната закрила на Аполон и Диана. Гръцкото съотвествие на Латона е Лето.

Марс - богът на войнатаМАРС – бог на войната, син на Юпитер и Юнона. Той бил едно от най-старите божества на римляните, които вярвали, че е баща на Ромул. Първоначално бил тачен като бог на земеделието и на него бил посветен първия пролетен месец (mars = март). След това станал бог на необузданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки. Гръцкото съотвествие на Марс е Арес.

МЕРКУРИЙ – вестоносец на боговете, бог на красноречието, на търговците и крадците. Син на Юпитер и плеядата Мая. През 495 г.пр.Хр. в Рим, срещу Авентинския хълм бил издигнат храм на Меркурий, в който правели своите събрания римските търговци. Като вестител на боговете и особено на Юпитер, бил изобразяван с херолдския жезъл Минерва - богиня на мъдростта и изкустватакадуцеус, със златни крилати сандали и крилата шапка. Гръцкото съотвествие на Меркурий е Хермес.

МИНЕРВА – староиталийска богиня на мъдростта, изкуствата и занаятите. Любима дъщеря на Юпитер. Според преданието, била родена без майка, като излязла блестяща с красотата си, в пълно въоръжение от Юпитер, след като Вулкан разцепил главата му. Минерва закриляла смелите и разумни герои. Аналог на Минерва в гръцката митология е Атина.

НЕПТУН – староримски и староиталийски бог на морето и течащите води. Нептун бил син на Сатурн и Опс (Рея), брат на Юпитер. В негова чест се устройвали състезания с коне и колесници и празненства, наричани“нептуналии”. Римляните издигнали първия храм на Нептун след морската победа при Акциум през 31 г.пр.Хр. Гръцкото съотвествие на Нептун е Посейдон.

Богът на подземния свят Плутон отвлича ПрозерпинаПЛУТОН (Оркус, Дит, Диспатер) – бог на подземния свят, на мъртвите и земните недра, където са находищата на скъпоценните метали. Плутон бил син на Сатурн и Опс (Рея), брат на Юпитер и съпруг на Прозерпина, която похитил от надземния свят. Аналог на Плутон в гръцката митология бил Аид (Хадес).

ПРОЗЕРПИНА – богиня на природата, плодородието и след като била отвлечена от Плутон – царица на подземния свят. Дъщеря на Юпитер и Церера и съпруга на Плутон. Аналог на Прозерпина в гръцката митология е Персефона.

САТУРН – староиталийски бог на посевите, покровител на земеделския труд, овощарството и винарството. Времето на неговото царуване над боговете се смятало за “златен век” – век на равенство, изобилие и мир. Сатурн бил съпруг на сестра си Опс (Рея), богиня на жътвата и плодородието. Негови деца са Юпитер, Нептун, Плутон (Дит), Юнона иЦерера, а също и кентавъра Хирон и митичния италийски цар Пик. Сатурн бил свален и хвърлен в Оркус (подземния свят) от децата си и престола му бил зает от Юпитер. По-късно, култът на Сатурн се смесил с култа на бог Янус. Гръцкото съотвествие наСатурн е Кронос.

ЦЕРЕРА – дъщеря на Сатурн и Опс (Рея), сестра на Юпитер, майка на Прозерпина, богиня на плодната земя и земеделието, законодателка, покровителка на мира и брака. Свещеното й цвете бил макът, като символ на съня и смъртта, заради скръбта по дъщеря й, която била отвлечена от Плутон в света на мъртвите. Гръцкото съотвествие на Церера е Деметра.

Юнона - съпруга на Юпитер и върховна богиняЮНОНА – първоначално била етруско божество, а по-късно като италийска богиня, станала римско съответствие на гръцката богиня Хера. Юнона била дъщеря на Сатурн и Опс (Рея), сестра на Церера, Плутон, Веста,Нептун и Юпитер, на когото била и съпруга. Юнона била богиня на брака, съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките, покровителка на Рим и римската държава. В нейна чест бил издигнат храм на Капитолийския хълм. В градската крепост, където билаЮпитер - върховният римски бог монетарницата наРим, се грижели за свещените й гъски, които предупредили с крясъка си римляните за нападението на галите и така спасили града.

ЮПИТЕР – върховен римски бог, цар на боговете и хората, най-добрият и най-великият. Отъждествен с гръцкия Зевс и приел от него многобройните му митове. Юпитер бил син наСатурн и Опс (Рея), брат и съпруг на Юнона. Бог на светлината и всички небесни и атмосферни явления. Бог на мълниите, бурите и градушките. Пазител на войската. Храмът му на Капитолийския хълм бил построен отТарквиниите, а след опожаряването му при Сула, бил издигнат още по-величествен. В него се извършвали главните актове на държавния живот.

Двуликият бог Янус - най-древният римски богЯНУС – староиталийско божество, първоначално бог на светлината и слънцето. По-късно – бог на всяко начало и всеки край, страж на всеки вход и всеки изход, покровител на пътя и пътниците. Изобразяван с две съединени, противоположни лица, едното брадато, а другото голобрадо. Едното гледало към бъдещето, а другото – към миналото; едното – навън, а другото – навътре. Янус бил защитник на градските врати при мир и война. На него бил именуван първия месец от годината (януари). На Янус посвещавали всяко начало. Като бог на всяко начало, бил създател на изворите и ручеите. Затова негови съпруги били изворните нимфи, а синове – речните богове. Храмът на Янус в Рим се намирал на форума. Той бил построен във вид на аркада с врати от двете страни, през които минавала войската, когато се отправяла на поход. През мирно време бил затворен, а по време на война вратите му оставали отворени, защото римляните вярвали, че при сраженията той не оставал в храма, а се намирал всред бойците.