Митове и Легенди

 

АЦТЕКИТЕ

били последно звено от веригата цивилизации, процъвтяващи в доколумбова Централна Америка. Най-древната от тях, тази на олмеките, се развила по крайбрежието на Мексиканския залив от 14-ти до 3-ти в. пр.Хр., подготвяйки почва за формиране на следващите цивилизации. Олмеките имали впечатляващ пантеон от богове, строили масивни каменни съоръжения и имали строго разграничено иерархично общество. През 7-ми век се развила и културата на толтеките, продължаваща тенденциите, започнати от предшествениците им. Религиозните обряди се усложнявали и се създали сложни социални взаимоотношения, които се запазили до появяването на ацтеките по тези земи. Ацтеките били едно от многото скитнически племена, бродещи из северните и централните части на Мексико.

Според една легенда, е трябвало да се заселят там, където видят орел, кацнал на кактус, държащ в ноктите си змия (този символ е вложен сега в герба на Мексико). На такова място бил основан главният им град Теночтитлан. Ацтекските градове-държави възникнали на обширното плато, където днес е разположена столицата на Мексико. Постепенно тези градове-държави били обединени и благодарение на завоевателните походи, територията се разширила от северните области на днешно Мексико, до границата с Гватемала.


Ацтеките създали големи библиотеки с пиктографски книги – кодекси, в които се описвали религиозни обряди и исторически събития. Европа научила за ацтеките от 
Бернал Диас, участник в експедицията на Ернан Кортес, който ги описал ярко и обстоятелствено в книгата си “Historia verdadera de la conquista de Nueva Espaa”. Империята на ацтеките престанала да съществува в 1521 година при управлението на последния император Монтесума II, когато конкистадорите на Кортес в съюз с племената, враждуващи с ацтеките, нахлули в столицата Теночтитлан и я разрушили до основи.


МАИТЕ

 В доколумбовската епоха маите обитавали обширна територия, заемаща площ, съставена от сегашните мексикански щати Кинтана, Кампече, Юкатан, Табаско, цялата Гватемала, Белиз и западните части на Хондурас и Салвадор. Колкото и странно да е, величествените градове, построени от маите били открити едва през 1836 г. когато мексиканският полковник Гарлиндо, пътувайки по служба, се натъкнал в девствените гори на невероятно стари развалини, покрити с барелефи. Три години след това рапортът му попаднал в ръцете на нюйоркския адвокат Джон Лойд Стивънс, чиято страст била археологията. За отправна точка на експедицията си той избрал Хондурас, основавайки се на съобщение, че през 1700 г. в Хондурас до град Копан, е бил видян огромен комплекс постройки и пирамиди. Със Стивънс потеглил и приятелят му – художникът Фредерик Кедърууд.

Няколко дни след началото, експедицията се натъкнала на могъща стена, изградена от издялани, плътно прилепващи един към друг каменни блокове. Стъпалата на стръмна, обгърната от растенията стълба, водели някъде нагоре. Промъквайки се с труд, Стивънс и Кедърууд се заизкачвали по стълбата и когато стигнали върха на пирамидата, пред очите им се открила поразяваща гледка. Измежду развихрената зеленина се виждали руините на множество пирамиди, дворци, каменни постройки, идоли.

Стилът и характерът на скулптурите бил необикновен и вдъхващ страх, а майсторството и прецизността на изпълнение – поразителни. Кедърууд се опитал старателно да копира това, което виждал, но композициите го затруднявали със сложността си. През останалите дни двамата изследвали множество руини на цели градове и били напълно уверени, че са открили останките на неизвестна древна цивилизация, населявана от могъщ народ, надарен с невероятен творчески гений.

През 1842 г. Стивънс издал книга, описваща откритието му, която предизвикала истинска сензация. Скоро след това историците, изследвайки стари испански документи, достигнали до заключение, че великолепните строители на скритите в джунглата градове, са маите. В последствие, там били открити руините на повече от сто големи и малки градове. Имената им: МайапанКопанТикалУшмал и разбира се, Паленке и Чичен-Ица, разпалват въображението с тайнственото си звучене. И до днес обаче, твърде много моменти от историята на този удивителен народ, изградил в дълбока древност смайваща цивилизация, остават неразгадани.

Когато Европа била още дива и тънела в мрак, маите вече строели величествените си градове. Те не били само перфектни строители, но обладавали също така и изумителни познания в областта на математиката и астрономията, далече преди другите, високоразвити цивилизации. Без да притежават мощни съвременни уреди, можели да изчислят изключително точно движението на планетите и звездите. Нивото на знания, достигнато от тази древна цивилизация, и до сега впечатлява учените, които вероятно биха могли да разгадаят тайните й, ако имаха достъп до писмени документи. За жалост, по-голямата част от тези толкова ценни материали, били изгорени от фанатизирания мисионер Диего де Ланда


Неразгадани тайни. Смайващи знания и умения

И до днес например е загадка, защо маите са напуснали градовете си? Каква е причината за гибелта на цивилизацията им? От къде са дошли и чии потомци са? Какво точно гласи предсказанието на мъдреците им, относно 23 декември 2012 година? Как да се обяснят поразителните свойства на кристалния череп, намерен на едно от най-ранните места, които са обитавали? Само в един от най-големите градове - Чичен-Ица има толкова впечатляващи обекти, за които съвременната наука няма обяснение.

Там например, древните строители използвали при построяването на всяка пострийка особен акустичен ефект, усилващ и най-тихите звуци. Двама души, единият от които е застанал в Северния храм, а другият – в Южния, намиращ се на 150 метра от него, могат да беседват съвсем спокойно, без да напрягат глас. При това никой друг, освен ако не е застанал до тях, не може да чуе разговора им. Главна забележителност на Чичен-Ица е пирамидата “Кукулкан” с височина 25 метра. Към храма на върха й водят четири широки стълби, всяка с 91 стъпала. Общият брой на стъпалата плюс платформата на на върха е 365 – т.е. броя на дните в годината. Това не е случайно съвпадение. Пирамидата е строго ориентирана спрямо четирите посоки на света. В резултат на тази изключителна точност на ориентация и особената й форма, два пъти в годината тайнствено явление смайва света. В дните на пролетното и есенното равноденствие, в определен час, засечен сякаш с хрономентър, на стъпалата на северната стълба се появява изображение на гигантската “Свещенна Змия”, образувано от триъгълни светлини и сенки, което започва да пълзи бавно към основите на пирамидата.

Това изумително зрелища продължава 3 часа и 22 минути. Ако пирамидата била обърната само на един градус в страни, тази удивителна игра на светлина и сенки, не би се появила никога. А това показва какви топогравски и астрономически знания са обладавали маите. В световните музеи са събрани множество скулптурни изображения на човешки черепи, изготвени от кварц. Произходът им е неизвестен, но всички са намерени в Мексико, Централна и Южна Америка т.е. там, където са процъфтявали древните цивилизации на ацтеки, маи и инки.

Най-загадъчният екземпляр е черепът, намерен от Фредерик Мичел-Хеджис. Това е идеално копие на череп в естествена големина, тежащ 5 кг., 190 гр., изработен от цял къс планински кристал. Истинско чудо е, че до сега черепът не се е пръснал на парчета поради вътршните дефекти (множество жилки и мехурчета), които даже не са се отразили на повърхността – тя е идеално гладка.

През 1970 год. черепа бил подложен на прецизен анализ в кристалофизическата лаборатория на фирмата “Hewlett-Packard”. Изследванията показали, че е бил изработен, без да се отчита молекулярната симетрия на кристала и необикновенната му крехкост. Следователно направата му не би могла да се осъществи даже с лазер, без да бъде разтрошен. Освен това, на повърхността му не била открита каквато и да е, даже микроскопична следа от инструмента, с който е бил направен. Учените заявили, че нито една съвременна технология, не може да създаде подобен предмет. Един от тях даже казал: “Този дяволски череп, просто не може да съществува!” С този череп са свързани и други загадки. Твърди се, че притежава огромна магическа сила. Много хора твърдят, че при съприкосновение с него, усещат дълбоко въздействие върху съзнанието и имат видения. Освен това, той има и поразителни оптически свойства. В черепа и в очните кухини са поставени майсторски изработени лещи и призми. Скулите действат като съвременни оптични влакна и провеждат светлина от основата на черепа към очните кухини, където са разположени лещите. Ако бъде осветен, очите започват да светят ярко, а ако се насочи лъч светлина към основата на носа, целият череп започва да сияе, сякаш е обграден от ореол.

Маите достигнали недостижими висини в абстрактното математическо мислене. Използвали двадесетична бройна система, въвели знака “нула” много столетия преди Европа, използвали позиционна система за записване на цифрите, за което се досетили хиляда години преди това да бъде направено в Индия, а след това и в Европа. При тези знания, те оперирали с безкрайно големи величини. Интересно е, че в един техен текст е записана началната дата на появяване на човешкия род - 5041738 г. пр. Хр. В градовете Тикал, Копан, Паленке, Чичен_Ица, както и в други градове маите провеждали астрономически наблюдения от каменните си обсерватории. Разчетите, които правели жреците от тези обсерватории, били поразителни. Календарът на маите, независимо от древния си произход, бил изключително точен. По съвременни изчисления, годината има 365,2422 дни. Според маите е имала 365,2420 дни. Разликата е две десетохилядни! При това изчислението е направено преди хиляди години, без съвременни уреди. Според учените, за да се направи толкова точен календар, трябва да се наблюдава и записва движението на планетите в продължение на около 10000 години! Според хронологията на маите, съвременната епоха е започнала на 12 август 3114 г. пр. Хр. и ще завърши на 23 декември 2012 г. и тогава трябва да настъпи обновление на света – новото му раждане.


ИНКИТЕ

  Едно от великите царства в доколумбова Америка била империята на инките или Тауантинсуйу, както я наричали самите те, което означава “Земя на четирите части”. Наричали я така, защото била разделена на четири провинции: КунтинсуйуКоласуйуАнтисуйу и Чинчасуйу. Владенията им се простирали от Колумбия до централната част на Чили, включвайки територии на днешно Перу, Боливия, Еквадор и северозападната част на Аржентина. Като създател на империята са почитали Манко Капаку (1150 г.). Според легендата, по указание на Бога на Слънцето – негов баща, когато хвърлил в краката си златния жезъл и той бил погълнат от земята (добър знак, че е плодородна) основал на това място град Куско – великата столица на бъдещата империя.

Културата на инките се оформила сравнително късно. Дълго преди появяването им, още 3000 г. пр. Хр., тези земи били обитавани от племена, занимаващи се със земеделие. Доста по-късно, около VIII в., в басейна на езерото Титикака се сформирала велика култура, чийто главен град и церемониален център Тиахуанако, намиращ се на югоизточния край на езерото, бил изграден от издялани каменни плочи, скрепени с бронзови шипове. Тук се намирала знаменитата “Врата на Слънцето”, изсечена от един единствен монолитен каменен блок. В горната й част е издялан широк барелеф с изображението на Бога на Слънцето. По такъв начин, имайки в миналото си една древна, високо културна традиция, инките били по-скоро наследници, а не родоначалници на перуанската култура.

Град Куско, в перуанските Анди – символ на могъществото на страната, бил един от най-красивите градове на света, който блестял със стотиците си, обсипани със злато, дворци и храмове. Особено силно поразявал с великолепието и разкоша си храмовият компекс. Главна постройка в него бил храмът на бога на слънцето, в който само златото се измервало в тонове. От злато били прозорците, вратите, стените, покрива, пода, таваните и култовите предмети. В центъра се намирал многометров диск от чисто злато, символизиращ бога на слънцето. Около храма се намирал дворът “Интипампа” (“Златно поле”), а в него – изработени от злато дървета, заедно с птиците, растения и треви, пуми, ягуари, лами, змии, пеперуди, пастири и др. Всички те били в естествена големина и се движели с помощта на искусни механизми.

Друга гордост на империята били пътищата, не отстъпващи на съвременните магистрали. Един от тях бил с дължина 5250 километра – най-дълъг в света до началото на 20-ти век. Широчината им достигала до 7,5 метра и били прокарвани в някои места на височина 5160 метра над морското равнище. Удивително е, че инките изградили даже държавна поща, но независимо от всичките им достижения, не познавали нито колелото, нито писмеността. Вместо писмени знаци, използвали “кипу” - специфично разположени възли върху връзки разноцветни конци, всеки с определено значение. Това не им пречело обаче, да развиват научните си познания и даже поезията. Религиозните им обряди, както и тези на ацтеките, били невероятно жестоки. Кръвта на хиляди жертви се леела като река от олтарите на ненаситните им богове. Разтърсвана от жестоките ритуали, ширещия се разврат и междуособни борби, блестящата империя на инките била лесна плячка за малобройните конкистадори на Франсиско Писаро, които нахлули на 15 ноември 1532 година и я превърнали в испанска колония.


Мачу-Пикчу

Освен столицата Куско, друг голям град на инките, Мачу-Пикчу (Вилкапампа, както го наричали те) пази ревниво своите тайни. Разположен е високо в Андите, на непристъпно плато между върхове Мачу-Пикчу (“Стара планина”) и Уайна-Пикчу (“Млада планина”). Дълбоко в пропастта под него се пени река Урубамба. Градът бил защитен от дебела стена, изградена от внушителни каменни блокове. На всички околни върхове били изградени наблюдателни постове, чиито развалини се виждат до днес. Към града-крепост водела тясна пътека, позволяваща на малка група войни да отблъскават натиска на цяла армия. По мнението на специалисти, Мачу-Пикчу бил образец на хармония, целесъобразност и компактност. Възхищение будят тук и величествения храм на бога на слънцето, намиращ се на самия връх на платото, и слънчевият часовник (“Интиутан”), и акведуктите, пробити в камъните, и някогашните фонтани. Дворците, храмовете и жилищните постройки били вдълбани частично в скалите и частично изградени от прецизно обработени каменни блокове. В скалите били изсечени стаи, стълби, водоскоци и басейни. Прозорците на храма на бога на слънцето били разположени така, че в тях прониквал винаги първият и последният слънчев лъч. От подножието, до върха на платото били изградени тераси, с дължина до 400 метра и запълнени с пръст. Благодарение на чудесно изградената иригационна система, на тези тераси отглеждали сочни плодове и зеленчуци. Мачу-Пикчу бил открит през 1911 година от експедицията на американския учен Бингъм, придружаван от колегите си Хари Уорд и доктор Ъруин. Една от загадките на територията на Южна Америка, са рисунките от пустинята на платото “Наска”, отстоящо на 400 км. от перуанската столица Лима. Благодарение на авиацията, едва през 20-ти век били открити случайно, гигантски загадъчни рисунки, нанесени върху земната повърхност. И до днес е неизвестен народът, който ги е създал, както и начинът на нанасянето им върху повърхността на земята. Непонятно е и предназначението им. Самите рисунки могат да се видят и разгледат само от самолет или от още по-голяма височина. Предполага се, че са дело на култура, съществувала преди инките да се появят по тези земи.