Митове и Легенди

На 19 май 1798 година Наполеон I Бонапарт отплувал от гр. Тулон начело на флотилия, състояща се от 328 кораба с 38000 души на борда. Целта на този поход била завладяването на Египет. Походът претърпял пълен провал от военна гледна точка, но имал неизмеримо значение за научното откриване на древния Египет. С Наполеон пътувала голяма група астрономи, математици, химици, минералози, ориенталисти, писатели и художници. Между тях бил известният по това време барон Доминик Вивиан Денон – човек на изкуството, многостранно надарен, удивителен човек, който завоювал с молив в ръка земята на древните египтяни за научното познание на бъдещите поколения. Неазависимо от това къде се намирал и какво се случвало около него, Денон прехласнат рисувал, рисувал и рисувал. Рисувал пирамидите, сфинксът, руините на древните храмове. Изобразявал видяното от очите му с реализъм, присъщ на старите майстори гравьори, като не пропускал и най-малките детайли. Рисунките му, събрани в безчислени папки, дали на учените безценен материал за изследвания. Когато видял за пръв път йероглифни надписи, за които не знаел нищо, а и нямало кой да удовлетвори любопитството му, той започнал добросъвестно да ги копира.

В това невиждано стълпотворение на древни паметници всичко, абсолютно всичко било покрито с тайнствените йероглифни знаци, изобразяващи хора, животни, митични същества, растения, сечива, геометрични фигури и най-разнообразни плетеници. Откривали ги върху папируси, по стените на древните храмове, в погребални камери, върху саркофази, стели, статуи, съдове – буквално навсякъде. Но за хората от съвременния свят те били неми. Никой не можел да ги разчете, нито да ги изтълкува и те оставали чужди и неразбираеми. Може би всичко би останало така и до днес, ако случайността не дала на човечеството ключа за разгадаването им. Неизвестен наполеонов войник открил съвсем случайно в пустинята, близо до град Розета (днес гр. Рашид), полузатрупана от пясъците черна, твърда като желязо базалтова плоча. Размерът и бил колкото плот на маса. Горната страна на плочата била гладка и покрита с три надписа, разположени един под друг. Първият надпис се състоял от 14 реда йероглифно писмо, вторият от 32 реда – демотично писмо, а третият от 54 реда бил написан на гръцки. На гръцки - разбираем език!  

След разчитането на гръцкия текст се установило, че това е посвещение от върховните жреци на Мемфис, чрез което те възхвалявали египетския владетел Птолемей V Епифан за извършените от него благодеяния през 196 г. пр. Хр. Логично било да се предположи, че различните надписи съдържат един и същ текст и че това е идеалната възможност за разчитане на египетското йероглифно писмо. Най-добрите учени във Франция, Англия, Германия и Италия се захванали ентусиазирано с разрешаването на загадката. Методиката на всички се оказала обаче погрешна и трудът им бил безплоден, а усилията – напразни.

Явно било необходимо да не се разсъждава стереотипно и да се скъса с традиционните методики. Точно това направил след време младият, изключително надарен френски филолог-полиглот Жан-Франсоа Шамполион. Роден на 23 декември 1790 година в малкото френско градче Фижак, едва петгодишен Жан-Франсоа се научил сам да чете. Това станало, когато му попаднал печатния текст на нещо, което вече знаел наизуст. Сравнявайки наученото с текста, започнал да чете без ничия помощ. Умението да дешифрира, проявило се в ранна възраст, му помогнало впоследствие да разгадае тайната на йероглифите.

Забелязвайки тази дарба, по-големият брат – филолог, интересуващ се от археология, го взел при себе си в Гренобъл и се заел с обучението му. Когато малкият Шамполион видял за пръв път копие от древноегипетски папируси с йероглифни текстове, бил очарован и след като разбрал, че все още са неразгадани, уверено заявил: “Аз ще ги разчета! Когато порасна.” Също както малкият Хайнрих Шлиман уверено твърдял, че ще открие Троя. На тринадесет години Шамполион започнал да учи арабски, халдейски, а след това и коптски език. Седемнадесетгодишен изготвил първата историческа карта на царството на фараоните в древен Египет, без да разполага с други източници освен с Библията, осакатени латински, арабски, древноеврейски и коптски текстове. На 1 септември 1807 година бил избран за член на Гренобълската академия, след което заминал заедно с брат си за Париж. Тук Шамполион се отдал на научна работа и рвнодушен към светския живот, започнал да изучава санскритски и персийски език. Независимо обаче с какво се занимавал, мислите му кръжали непрекъснато около изготвеното в Лондон копие на Розетската плоча, което било достъпно за него. Разбира се, не се бавил нито миг – подреждал, сравнявал, проверявал и стъпка по стъпка се приближавал към окончателното разгадаване.

За разлика от всички учени, заели се да разгадават йероглифното писмо, Шамполион, владеещ дузина древни езици и с познанията си по коптски език, не разгадавал отделни думи или букви, а постепенно разкрил системата, с което направил тази писменост четлива и достъпна за изучаване. През 1815 година бил намерен “Обелискът от Филе”, на който също имало един надпис с йероглифи и един – на гръцки език. След съпоставките на някои текстове и установените съвпадения, ключът за разчитане на йероглифното писмо бил намерен.

 


Историческа информация:


Розетска плоча – базалтова плоча, открита близо до гр. Розета (днес гр. Рашид, Египет) по време на Египетската кампания на Наполеон I през 1799. Съдържа паралелен текст (на египетски, на гръцки език и с демотично писмо), посветен от върховните жреци на Мемфис (196 пр. Хр.) на египетския владетел Птолемей V Епифан. Разчетен от Шамполион, с което се поставя начало на дешифрирането на египетските йероглифи. Днес се съхранява в Британския музей в Лондон.

 


ЙЕРОГЛИФИ: Идеограмни знаци; по форма са рисунки, фигури, които дават само представа за предмета и означават понятия. Известни от IV хилядолетие пр. Хр., характерни за египетското писмо.

ШАМПОЛИОН, Жан-Франсоа(1790-1832)
Френски филолог-полиглот, член на Грьонобълската академия на науките (1807), на Френската академия на надписите и литературата (1830) и много други академии на науките. Основоположник на египтологията, дешифрира Розетската плоча (1822). Оглавява катедра по египтология в Колеж дьо Франс (от 1831), съставя речник и граматика на древноегипетски език.