Митове и Легенди

През 1902 година американецът Теодор Дейвис получил разрешение от египетското правителство да започне разкопки в “Долината на царете”. За последвалите дванадесет години той успял да разкрие такива значителни гробници, като тези на Тутмос IV, Сипта и Хоремхеб. Намерил също и мумията на фараона-еретик Аменхотеп IV, съпругът на прекрасната Нефертити, който в последствие се нарекъл Ехнатон. След започване на Първата световна война обаче, Дейвис прехвърлил концесията си върху англичанина лорд Карнарвън и Хауърд Картър. Това предрешило осъществяването на най-голямата находка при разкриване на египетските гробници.

Лорд Карнарвън бил запален спортист и страстен колекционер на художествени произведения, джентълмен и пътешественик, наследник на огромно състояние. Но след автомобилна злополука, наред с тежките наранявания, получил затруднение в дишането, което направило пребиваването му в Англия през зимата мъчително. Така през 1903 година заминал за Египет, където видял за пръв път дейността на археолозите и това събудило колекционерската му страст. Незабавно започнал и той първите си разкопки, но веднага разбрал, че му липсват знания и затова се свързал с препоръчания му Хауърд Картър. Картър се оказал съвършено допълнение на лорд Карнарвън, благодарение на което, съвместната им дейност била изключително плодотворна.

Десетки археолози преди двамата вече били изследвали и прекопали надлъж и шир “Долината на царете” и според всички специалисти, времето на големите открития в”Долината” било отминало. Въпреки тов и лорд Карнарвън и Картър започнали разкопки между гробниците на Рамзес II, Меренпта и Рамзес VI с твърдото намерение да разкрият, колкото и невероятно да звучи това, точно гробницата на Тутанкамон. Увереност им давали някои предмети с името на младия фараон, които открил Дейвис преди тях на тези места и които според Картър показвали, че гробницата на Тутанкамон трябва да е някъде наоколо.


Голямото откритие 

На 5 ноември 1922 година, след разчистването на площ в близост до отворената гробница на Рамзес VI, Картър открил каменно стъпало и не след дълго било ясно, че е намерил входа на нова гробница. Стъпало след стъпало слизали на долу, докато се появила замазана и запечатана врата. Тъй като лорд Карнарвън бил през това време в Англия, Картър постъпил джентълменски и затрупал отново току-що разкритата врата, за да дочака своя съдружник и приятел и заедно да изпитат вълнението при отваряне на гробницата. На 24 ноември, когато пристигнал лорд Карнарвън, било разчистено отново стълбището и цялата зазидана врата, на която вече ясно се виждали печатите и името на Тутанкамон. Разбили вратата и след няколкодневна работа за разчистване на коридора, стигнали до друга врата също с печатите на фараона. Едва на 27 ноември, след отварянето й, пред очите им се разкрила изумителна гледка – златни носилки и златен трон, две големи черни статуи, алабастрови вази, странни животински глави, скринове.

След първоначалното смайване забелязали друга запечатана врата, намираща се между двете статуи, а зад една от носилките видяли отвор, през който се виждала малка странична камера, претъпкана с предмети и скъпоценности. Към средата на февруари всички ценни предмети били внимателно пренесени и съхранени в Кайро и най-после се освободило място за отваряне на третата запечатана врата. Когато Картър проврял лампа през направения отвор, изумен видял стена от масивно злато с инкрустации на магически знаци от син фаянс, която запречвала целия вход. Всъщност това била предната стена на огромен саркофаг с размери 5,20 Х 3,35 Х 2,75 метра, изпълващ почти цялата камера. В отдалечения й край било открито сравнително малко помещение, но веднага Картър и сътрудниците му установили, че най-големите съкровища в гробницата били именно тук. В центъра блестяла златна скулптура на четири богини-закрилници, смайваща с великолепието си и засенчваща всичко около нея. В огромния златен саркофаг се намирали още три по-малки, а в последния лежал огромен ковчег, издялан от един единствен монументален блок жълт кварцит с размери 2,75 Х 1,50 Х 1,50 метра, покрит с гранитна плоча. След вдигането й се виждал капака на първия от три по-малки ковчези, оформен като златна маска на фараона – истинско произведение на изкуството.

Лицето било от чисто злато, очите – от аргонит и обсидиан, веждите и клепачите – от стъкло с цвят на лазурит. Третият от вложените ковчези с дължина 1,85 метра, бил от масивно злато, с дебелина до 3,5 мм. Количеството украшения, с които било отрупано мумифицираното тяло на младия фараон, надхвърлял всички представи – той бил буквално покрит с няколко пласта злато и скъпоценности. Така, с разкриване гробницата на Тутанкамон бил достигнат апогея на всички успехи в историята на археологическите открития. И накрая, логично е да си зададем следния въпрос – след като този едва 18 годишен незначителен владетел е бил погребан с такова, надхвърлящо съвременните представи великолепие, какви ли съкровища са били полагани в гробниците на такива могъщи фараони, като Рамзес Велики или Сети I? За жалост, ставайки плячка на крадци през хилядолетията, те са безвъзвратно загубени за съвременната наука и изследователите на древността.


Допълнителна информация:

Тутанкамон е фараон от XVIII династия, приемник на Аменхотеп IV – Ехнатон. Той възстановява култа към Амон, отменен от Ехнатон. Откриването на гробницата му през 1922 г. извади на бял свят огромен брой предмети, представлявщи извънредно голям интерес, които днес се пазят в Каирския музей.