Митове и Легенди

ГИГАНТСКИ ИЗОБРАЖЕНИЯ


Преди около 2000 години малко проучена Южноамериканска цивилизация създала в перуанското пустинно плато Наска множество гигантски загадъчни изображения. Червеникавата пустинна повърхност е набраздена с над 100 изображения на растения и животни, геометрични фигури и непонятни, несвързани помежду си прави линии. Въпреки множеството хипотези, предназначението им не е изяснено и остава истинска загадка. Това най-голямо графично произведение в света обхваща площ от 520 кв. км. на територията на Перу, между Андите и Тихия океан. Съществуването на загадъчните изображения било неизвестно до 20-те години на ХХ-тия век, когато били открити след случаен полет над тях. Едва след 1940 год. германският археолог Мария Райхер се заема сериозно с изучаването им. Тя посветила целия си останал живот, за да систематизира и описва изображенията, опитвайки се да изясни смисъла им.


Загадъчните рисунки


Всички рисунки са изпълнени посредством един и същ способ – повърхностния червеникав слой на пустинята се изстъргвал до появяването на лежащия под него бледо-жълтеникав пласт. Това се правело ръчно. Темите на изображенията може да се разделят в две категории:

  • В едната влизат рисунките на различни растения, фигури на животни и птици, както и непонятни същества (човек с глава на сова и птица с невероятно дълга шия, приличаща на змия);
  • В другата категория са геометрични фигури и линии, някои от които са успоредни като трамвайни релси.

На някои места линиите са прокарани върху изображенията на растения и животни, което доказва, че първоначално са били направени изображенията. Линиите са идеално прави, което предполага, че при изработването им са били използвани помощни средства (жалони?). Но дори това да е така, остава загадка, как рисуващият е можел да се придържа толкова точно към замисъла и да постигне наистина перфектно прави линии на толкова големи разстояния. Според д-р Мария Райхе, всички тези линии и изображения предствляват “най-голямата астрономическа книга на света”. Тя смята, че те показвали разположението на звездите и съзвездията в различните периоди на годината и се използвали от древните обитатели на Наска за определяне точното време за оран, сеитба и други важни етапи на земеделския цикъл. Нищо обаче не обяснява защо е било нужно изображенията да са с такива гигантски размери. Добре известно е, че те могат да бъдат разгледани само, ако се погледнат от въздуха. Фигурата “колибри” е с дължина 50 метра, “паякът” – 46 метра, “кондорът” е почти 120 метра, а “гущерът” е цели 188 метра. Някои геометрични фигури са образувани от линии с дължина повече от 8 километра. Съкрушителен удар на астрономическото обяснение на изображенията нанесъл Джералд Хокинс. Фиксирайки ориентацията на всички линии и трапецоиди, пресичащи определен участък на платото и сравнявайки тези данни с точките на изгрев и залез на Слънцето, Луната и някои ярки звезди в ключеви сезони на годината, Хокинс достигнал до извода, че изображенията на Наска нямат никакво отношение към астрономията. Според него ориентирането на линиите било съвсвем случайно.


Загадката остава неразрешена


Все пак, какво представляват тези загадъчни фигури и линии? Изображенията мълчат, въпросите остават. Много от изследователите, занимаващи се с тази загадка, са на мнение, че това не е дело на хората, тъй като дрвните обитатели на тези земи, не са разполагали с технически възможности за това. Даже някои изчислили, че за да изготвят тези рисунки и линии, при използване на инструментите, с които са разполагали в онези времена, би трябвало да продължават да правят това до днес. Не са малко и изследователите, които предполагат, че древните времвна платото Наска било посещавано от представители на извънземнив цивилизации. Те смятат също така, че това място е една от тайнствените точки на земята, проводник на космическа енергия. Интересно е мнението на Алберт Айнщайн, посетил тези места през 30-те години на миналия век. Ето какво казва великият учен: “Най-прекрасно е това, че можем да изпитаме това усещане за тайна. Тя е източник на всяко истинско изкуство и цялата наука. Този, който никога не е изпитал това чувство, който не умее да спре и се замисли, обхванат от възторг, той прилича на мъртвец със затворени очи”. Привържениците на теорията, че изображенията на Наска са предназначени за извънземни посетители, привеждат още един довод. На Тихоокеанското крайбрежие на Перу, на един от склоновете на Андите, в близост до малкото селище Паракас, има едно гиганско изображение на тризъбец (“Канделабър”). Ако се проследи по въздуха посоката, която сочи, ще се отзовем над платото Наска. Кому е бил нужен този указател в онези древни времена?