Митове и Легенди

Забелязано е, че в някои места, след прелитане на НЛО, често падала прилична на паяжина, леко радиоактивна материя, а след няколко часа се изпарявала. Ако се вземе в ръце, тя се разтапяла или се превръщала в неприятно миришещи топчета. Всред американските уфолози, тази паяжина е известна като “ангелски коси”, а французите наричат тези падащи от небето полупрозрачни влакна “подарък на Мадоната”. За пръв път уфолозите заговарят за този феномен на 27 октомври 1954 година, когато Дженаро Лютечи и Пиетро Ластручи, стоящи на площад Сан Марко във Венеция, видяли в небето две летящи “светещи вретена”, оставящи след себе си огнено-бяла следа. Двата обекта летели с огромна скорост на неголямо разстояние един от друг и изчезнали в посока на Флоренция. След няколко минути, футболния мач на стадиона във Флоренция бил прекъснат, защото 10000 удивени зрители, играчи и съдии, притаили дъх, наблюдавали полета на двата обекта, които от 14,20 до 14,29 часа (9 минути), прелетели три пъти над града. След това, на футболния терен паднали странни, приличащи на коса, влакна. Веществото се топяло, щом се вземело в ръце и само студентът Алфредо Якопоци успял да прибере няколко влакна в стерилен, херметически съд. Находката била занесена в института за химически анализ към Флорентинския университет, където бил изследван от професор Данило Гоци. Заключението му било: “Този влакнест материал, обладаващ значително съпротивление на разтягане, беше загрят, след което потъмня, оставяйки топяща се, прозрачна утайка. Анализът на утайката показа, че съдържа бор, калций и магнезий. Хипотетично може да се заключи, че това вещество е нещо като стъкло.” Според американския уфолог Чарлз Мъни, това може би е “излишък от материализирана енергия на НЛО”. Друг уфолог, англичанинът Бринсли Тренч, смята даже, че “…косите са нещо като ектоплазмата, отделяща се при спиритически сеанси.(!)” През 1967 година в СССР се получил в запечатан съд, образец “ангелски коси” от Нова Зеландия. Загадъчното вещество било подложено на всестранен анализ от физика Л.В.Кириченко, чието заключение е, че отделните влакна, полупрозрачни, с бял цвят и дебелина по-малка от 0,1 микрон, “…не са аналог на каквото и да е известно образувание”. Всъщност, имало е случаи, когато “ангелски коси” са падали от съвсем чисто небе. Още през 1898 година в американския град Монтгомъри, от небето паднала материя, наподобяваща паяжина. Нишките приличали на тънки влакна азбест и леко фосфорисцирали. А на 10 февруари 1978 година, на Новозеландското крайбрежие, цели два часа падали лепкави влакна, значително по-тънки от паяжина, които се виждали отчетливо в лъчите на слънцето, на фона на ясното небе. И до сега, учените все още не могата да кажат, какво точно представляват така наречените “ангелски коси” и каква точно е връзката им с НЛО. А може би с изясняването на този въпрос, ще бъдат дадени отговори на много други загадки, засягащи неидентифицираните летящи обекти!