Митове и Легенди

…И ВОДАТА ЗАЛЯЛА СВЕТА


В древните шумерски, вавилонски и финикийски легенди, в митовете на южноамериканските и северноамериканските индианци, в преданията, идващи от древните речни цивилизации в Индия и Китай, с почти едни и същи думи се разказва за най-голямата катастрофа, сполетяла Земята в зората на човешкото развитие – Всемирния потоп. И във всички легенди, митове и предания, присъства човек, който спасява живота на планетата, построявайки кораб, на който събира хора и животни. В библейската притча, това е Ной. В шумерските легенди – Утнапищим. Всъщност, общите елементи във всички митове може да бъдат групирани така:

  • Един избраник бил предупреден за надигащото се бедствие;
  • Останалите хора не обръщали внимание на предупреждението;
  • Наводнението било предшествано от космически явления;
  • Избраникът, заедно със семейството си се спасява или на кораб, или на висока планина;
  • Ако става дума за кораб, той изпраща птица, за да узнае дали водата се е отдръпнала;
  • Накрая той достига до суша – обикновено това е планина;
  • Преживелите бедствието правят всичко, което е по силите им, за да продължат своя род.

Какво се случило?


Каква била всъщност тази глобална катастрофа, която разтърсила с такава мощ съзнанието на древните ни предци? Въпросът е в това, дали в митовете се разправя за един наистина всеобщ катаклизъм, или става дума за локални събития. Много факти говорят, че става дума за всемирна катастрофа. Професор Франк Хибен описва пораженията от бедствието в книгата си “Изчезналите американци” така: “Това била катастрофална, всеобща гибел с такива колосални мащаби, че е страшно даже да си го представим“. По нататък той пише, че в Аляска това изглеждало така, сякаш “целият животински и растителен свят застинал внезапно в зловеща гримаса“. Една легенда на индианците от щата Онтарио разказва за небивало топене на ледовете, което причинило потопа. “В началото на времето, когато имало много сняг, малка мишка прегризала дупчица в кожената торба, където се пазела слънчевата жарава. Тя се разсипала над земята и в един миг разтопила всички снегове и ледове. Разтопената вода се издигнала чак до върховете на най-високите дървета и продължила да се издига, докато не потопила най-високите планини“. През 1975 година, при едно дълбоководно изследване на шелфа в Мексиканския залив, бил установен бърз подем на водното ниво с няколко десетки метра на година. Това се случило около 9600 г. пр. Хр. По думите на известния океанограф и геолог Чезаре Емиляни: “…това предизвикало широкомащабно наводнение на низко разположените земи, много от които били населени с хора. Явно вълната била огромна по своите размери. Ние утвърждаваме, че това събитие може да послужи като обяснение на разказите за потопа, които са общи за много евроазиатски, австралийски и американски предания“. Наистина фактите доказват неоспоримо, че в далечното минало се разразила небивала по мащабите си катастрофа, която оставила трайни следи в съзнанието на човечеството. Но какво я предизвикало  Коя била причината да се случи това ужасяващо събитие?


Хипотези


Съществуват множество смели хипотези, обясняващи причините. Ето някои от тях:

  • Падането на гигантски метеорит във водите на Мировия океан, предизвикало издигането на огромна приливна вълна, с размерите на планина, която обиколила земното кълбо;
  • Срещата на Земята с ледена комета, предизвикало нарушение на водния баланс на планетата;
  • Свръхмощен вулканичен процес от планетарен мащаб предизвикал титанично цунами, потопило цялата суша.

Съществуват още множество хипотези, коя от коя по-невероятни. Но за нито една от тях няма достатъчно доказателства, които да потвърдят, че това е станало в действителност. Най-древният източник, който споменава за това страхотно събитие, са древните шумерски и вавилонски предания. И по-конкретно – разказа за тази катастрофа, който бил съхранен на глинени плочки през 21 век пр. Хр. Тогава, преди 4000 години, населението на древните Шумер и Вавилон, живяло в Месопотамия (днешен Ирак), между двете реки – Тигър и Ефрат. Тогава климатът бил по-влажен, а дъждовете – по-продължителни. В едно шумерско предание се казва, че веднаж валял проливен дъжд 7 дни и 7 нощи. Възможно е след такъв порой, водите на Тигър и Ефрат да са излезли от коритата си и да са заляли цялото Междуречие. Между другото, даже сега, когато най-продължителните дъждове не валят повече от две денонощия, количеството на водата в реките Тигър и Ефрат, по време на наводнение, може да се увеличи до 50 пъти(!).