Минойски период (2800-1500 гг.пр.Хр.)

 Територията на Гърция е разположена в южната част на Балканския полуостров. Бреговете й се мият от водите на Средиземно, Бяло (Егейско) и Йонийско море. Към територията на страната се числят и множество острови – Крит, Корфу, Занте, Хиос, Самос, Тасос, Самотраки, Цикладските острови и др. Морето е прорязало бреговата линия на страната с многочислени заливи и сякаш самата природа е предопределила съдбата на гърците – да бъдат морски народ. В дълбока древност, около XXVIII в. пр.Хр., на остров Крит възникнала могъщата Крито-минойска (или само Минойска) цивилизация – по името на легендарния цар Минос.

През XX-XXVI в. пр.Хр. достигнала най-висок разцвет и в културно отношение изпреварила останалата част на древна Елада, оказвайки й мощно влияние. За жалост, писмеността на Крит не е разшифрована до днес и съвременните знания за митологията са базирани изцяло на археологическите разкопки и преди всичко на останките от великолепните дворци в Кносос и Фестос. Творенията на древните пеласги поразяват и сега с изяществото си. Най-ярка проява на високоразвитото критско изкуство били знаменитите фрески, украсяващи стените на минойските дворци. По време на разцвета на Кносос, Крит разширил морските търговски връзки с Цикладските острови, континентална Гърция, Сирия, Египет и Месопотамия, което усилило влиянието на външните култури. По това време континентални културни центрове в Гърция били Микена и Тиринт, които копирали достиженията на минойската култура. Тъй като цялата гръцка история е свързана с морето и е пронизана от влиянието на природните стихии, съдбата на минойската култура също била зависима от природните явления. Около 1500 г.пр.Хр. в близост до Крит (в района на о-в Санторини) катастрофално земетресение тласнало към разпад цветущата Крито-минойска цивилизация.

Микенски период (1500-1100 гг.пр.Хр.)

Около 1400 г.пр.Хр. от северните части на Балканския полуостров започнало нашествие на протогръцки племена, измежду които светлокосите ахейци били най-силни. Те завоювали голяма част от Елада, частично изгонвайки пеласгите и смесвайки се с местното население, създали новата Микенска цивилизация. Точно ахейците донесли със себе си култа към Олимпийските богове, елементите на нова култура и в резултат на това нашествие, Микена утвърдила положението си, ставайки водеща в цялото Средиземноморие. Придвижвайки се на юг, ахейците завладяли Кносос, а след това и целия Крит. Там се запознали с минойската писменост, на чиято основа създали своя собствена. Общетвеният строй на ахейците бил робовладелчески. Начело на държавата стоял управник, а по време на военни действия, бил избиран военачалник. По правило, тези вождове били крупни земевладелци и собственици на много роби. Сведения за този период са достигнали до нас чрез безсмъртните Омирови поеми и многочислените митове за полубожествените герои Херкулес, Тезей, Язон и много други.

Кулминация в историята на Ахейска Гърция е Троянската война. Заради завладяването на Троя, около 1200г.пр.Хр., гръцките племена се обединили за пръв път. Според легендата, цел на войната била възвръщането на прекрасната Елена, жена на спартанския цар Менелай, която била похитена от Парис, син на троянския цар Приам. Това довело до разделяне на гръцкия свят и започването на дестгодишна война, която Омир описва с впечатляващи подробности в епичната поема “Илиада”. Всъщност, за ахейците вече нямало особено значение, кой ще излезе победител от тази война, защото силите на Микенската цивилизация били подкопани, а ресурсите – изтощени и тя не можела да се противопостави на външни нашествия. Около XI в.пр.Хр. отново от север нахлули дорийците – народ още по-войнствен от ахейците. Те завоювали цялата страна, освен Атика и о-в Евбея. Навсякъде, където стъпил дорийски крак, Микенската цивилизация била рарушена.

Епохата на Омир (1100-800 гг.пр.Хр.)

След нахлуването на дорийците, ахейските дворци в Микена и Пилос били разрушени, а Тиринт – напуснат. Дорийците установил родови отношения, раздробявайки всички ахейски държави на малки общини. Така, политическото и техническото развитие на страната било върнато назад. Силно пострадало мореплаването и градостроителството. Изящните образци на изкуството били заменени с по-груби форми. Когато мракът започнал да се разсейва, развитието на Гърция поело по съвсем друг път.

Постепенно започнала да се засилва родовата аристокрация, а поробеното местно население ставало собственост на родовите общини. В земите, където населението оставало свободно, трябвало да плаща данъци на завоевателите. След нашествието, старата писменост била забравена, но около 1000 г.пр.Хр. възникнала нова – общогръцка писменост, основана на азбука. Формирал се гръцкия език и се създал новия светоглед, включващ цялото многообразие на религиозните представи, отразено в митове, култове и мистерии. В този период гърците колонизирали островите в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия. Най-крупно достижение на тази епоха са безсмъртните епични произведения на Омир (IX-VIII в.пр.Хр.), отразяващи духа на това време. След VII в.пр.Хр. всички племена с гръцки произход започнали да се наричат елини, както до тогава се наричало само едно племе в южна Тесалия.

Архаичен период (800-500 гг.пр.Хр.)

Това е период на интензивно икономическо, политическо и културно развитие на Гърция. По това време израстнали градове и търговски центрове, процъфтявали занаятите и изкуствата. Започнали да се появяват гръцки селища-колонии в Сирия, Италия, Сицилия, Египет и по бреговете на Черно море. Но концентрацията на земя в ръцете на родовата аристокрация започнала да забавя икономическото развитие. Енергичната деятелност на занаятчийте и търговците засилвала позициите им и отслабвала позициите на родовите аристократи.

Така се стигнало до реформите, осъществени от Солон в Атина в началото на VI в.пр.Хр., които закрепили правата на богатите търговци и собствениците на работилници. Властта на родовите общини можела да се подтисне само с помощта на определено държавно устройство – тиранията. Като правило обаче, тиранията била съпровождана от демократични реформи, като реформите на атинския тиран Писистрат (560-527 гг.пр.Хр.). След постепенното унищение на родовите институции, гърците съумяли да създадат нова форма на социално-политически и икономически живот. Това били градовете-полиси, които съответствали на интересите на робовладелците и обединявали всички свободни граждани. Като правило, полисът включвал в себе си не само града, но и областта около него. В края на VI в.пр.Хр. възникнало първото крупно обидинение на полиси, начело със Спарта – Пелопонеския съюз. Всеизвестни са строгите закони на спартанския живот, обезпечаващи лидерската позиция на Спарта, която успяла в крайна сметка да съсредоточи в ръцете си ръководството на целия политически живот в Пелопонес.

Класически период (500-300 гг.пр.Хр.)

В тази епоха, полиси като Атина, Коринт и Мегара станали водещи търговско-занаятчийски центрове. Благодарение реформите на Солон, твърдото управление на Писистрат и деятелността на основополжника на демокрацията Клисфен, Атина се развивала стремително, докато Спарта, подчинена на суровите си закони оставала само мощна военна сила. В 500 г.пр.Хр. пълчищата на персите се нахвърлили върху гръцките селища-колонии.

Едва след 10 години, при Маратон, атиняните удържали победа над армията на персийския владетел Дарий. А след още 10 години, в Саламинския пролив, гръцкият флот разгромил корабите на Ксеркс – приемника на Дарий. Точно тогава, легендарните 300 спартански войни, начело с Леонид, се сражавали героично срещу персийските завоеватели и загинали при Термопилите. През 479 г.пр.Хр., при Платея (Южна Беотия), гърците разгромили напълно персийската армия, с което освободили Гърция и гръцките градове в Мала Азия. Атина, като един от най-силните гръцки полиси след битките с персите, създала Атинския морски съюз, в който влезли държавите от островите в Егейско море. Атина станала могъща морска сила, изпозвайки за търговия пристанището си в Пирея – най-голямото пристанище в Средиземно море. Благодарение на военните си успехи, Атина станала главен град на Гърция. На Акропола се строели великолепни храмове, художниците създавали прекрасни произведения на изкуството, а философите били представени от такива имена, като Сократ и Платон. Това била знаменитата епоха на Перикъл. Била създадена данъчна система, чрез която станало възможно да се отделят средства, с които да се обучават бедните граждани на изкуство и занаяти, за сметка на държавата. Всички свободни граждани участвали в управлението и контролирали градската администрация. Точно това общество на развита демокрация създало такива фигури, като Херодот, Есхил и Фидий. От своя страна обаче, могъществото на Атина довело до конфликт с другите полиси. Така, борбата на Атина със Спарта за хегемония в Гърция довело до Пелопонеската война (431-4004 гг.пр.Хр.).

В крайна сметка Атина признала победата на Спарта и Морския съюз бил разпуснат. Възвръщайки хегемонията си обаче, Спарта не могла да предложи някаква реална програма за развитие на Гърция. Страната се окзала в задънена улица, от което се възползвала Македония. Филип II Македонски, който бил мъдър политик и далновиден реформатор, поставил цяла Гърция под свой контрол. По това време, на фона на общата нестабилност, Македония се отличавала с развита икономика, развити технологии и военно дело. След убийството на Филип II, мястото му заел неговия син Александър Велики, който осъществил общогръцката мечта за покоряване на Персийската империя. Сега е трудно да си представим и разберем по какъв начин младият цар успял да покори и обедини цяла Гърция, да покори персите, да премине победоносно през Мала Азия, Сирия, Египет и да достигне до Персия и Индия, където влиянието на походите му и следите на гръцката култура се долавят и в наши дни. Но в крайна сметка Александър не бил добре разбиран, както от армията, така и от близкото си обкръжение. Той умрял едва на 33 години (323 г.пр.Хр.), без да остави наследник. Смъртта му ускорила распадането на огромната империя.

Елинистичен период (500 г.пр.Хр. – 30 г.)

Военачалници на Александър Македонски оглавили отделните части на разпадащата се империя. Антипатър взел Македония и Гърция, Лизимах – Тракия, Антигон – Мала Азия, Селевк – Вавилония, а Птолемей – Египет. Така била възвърната монархическата форма на управление, която просъществувала 2-3 века, докато на запад се появили римляните.

През 148 г.пр.Хр., първи паднали под властта на римските завоеватели Македония и Гърция. Най дълго – до 30 г.пр.Хр. просъществувало царството на Птолемеите в Египет. Освен изброените царства съществували множество държави-полиси. Заселилите се в тях гърци донесли специфичните елински форми на икономическия, политическия и културен живот. Елинистичният период има огромно значение за развитието на Римската империя. Гърците станали учители на римляните, които дооформили митологията си по подобие на гръцката и копирали изкуството на гръцките образци. След разпадането на Римската империя, стотици години в манастирите и замъците на Европа се пазели ръкописи, преписани от гръцки оригинали, а в средновековните университети се изучавали трудовете на гръцките философи. В епохата на Възраждането великите европейски художници и скулптори се прекланяли пред гръцкото изкуство и черпели идеи от гръцките митове и легенди.

Римски период (146 г.пр.Хр. – 395 г.)

В своите борби, гръцките градове се обръщали често за помощ към римските легиони. Но затова платили със свободата си, когато през 148-146 гг.пр.Хр. римските войски завладели Македония и Гърция и ги обявили за провинции, под управлението на римски наместник. През 129 г.пр.Хр. бил завладян Пергам, през 64 г.пр.Хр. – царството на Селвекидите, а в 30 г.пр.Хр – Египет. Римляните станали приемници на гръцката култура и спомогнали тя да достигне до съвременния свят.

Традициите на изкуството, литературата и философията на Римската империя се базирали на ценностите на завладяната Гърция. В много отношения, благодарение на римските копия, сега ние можем да се запознаем с най-ярките образци от творчеството на гръцките майстори. Много от елементите на римската архитектура всъщност повтарят традициите на древните гръцки майстори. Както много цивилизации преди нея, така и след нея, Римската империя се разпаднала, разрушена отвътре. Младата християнска религия завладяла умовете на римските граждани и предопределила създаването на нов светоглед, дошъл да смени многобройните божества и езичеството. Окончателното разделяне на Римската империя на две части – Западна и Източна (Византия), осъществил Теодосий Велики, поделяйки я между синовете си. Още преди разпадането на Римската империя, Гърция била в състава й, а след това преминала към Византийската империя.

С това завършва историческия преглед на древна Гърция. След разпадането на Римската империя следват Византийски период (395-1453 гг.), Турско владичество и борбата срещу него (1453-1830 гг.). След освобождаването си от турско иго, Гърция става конституционна монархия и по-късно преминава през множество периоди – Балканската война, Втората световна война, преврати и управление на военна хунта. През 1980 г., след падането на военната хунта, Константинос Караманлис бил избран за президент на Република Гърция, с което започва най-новият й период.