За индийската митология

Още от зараждането на индийското общество религията играела съществена роля в живота на хората. В ранния период религията се отличавала с простота – били обожествявани природните сили и явления т.е. всичко, възприемано като жива сила. Боговете олицетворявали тези сили.

Впоследствие, боговете били отделени от обектите, които представлявали и хората започнали да се покланят на самите тях. В същото време запонало да се отделя специално внимание на обредите. Древните индийци, сблъсквйки се ежедневно с житейските опасности, смятали, че обредите можели да предотвратят угрозите от страна на естествените и свръхестествените сили. Затова магическите ритуали били съставени от заклинателни формули и магически текстове, които можели да обезпечат успех и жизнено благополучие. На този етап, вярванията били сбор от религиозните представи на индоарийските и местните племена.

Много изследователи забелязват съвпадения в култовете, терминологията, ритуалните формли и имената на богоете между ведическата и древноиранската религии. Едни от най-древните ведически божества са Диаус – бог на небето (бащата) и Притхиви – богиня на земята (майката). По-късно, мястото им заели Варуна – бог на небето и Индра – бог на гърмотевицата, бурите и дъжда. Първоначално всички богове били смъртни. Според представите на древните индийци, Вселената (Triloka) се състояла от три сфери-светове (Loka): земя (Bhuloka), въздушно пространство (Antariksha Loka) и небе (Dyuloka). Светът на боговете също бил разделен съобразно тази представа. Митра, Варуна, Сурия, Пушан, Вишну, Ушас, Ашвина и Савитар били богове на небето. Индра, Марута и Рудра – богове на въздушното пространство, а Агни, Сома и Брихаспати – на земята. Индра бил царят (раджа) на боговете. Агни – върховният жрец. Всевиждащият и всезнаещ Варуна бил нравственият водач и съдник на боговете.

Отличителна черта на ведическите богове била благоразположението им към хората. Но покрай добродетелните божества съществували и демонични, които носели на хората нещастия, болести и разорение. В късноведическия период, боговете Варуна, Индра и Сурия били заменеи от Шива, Рудра и Вишну. Обредните ритуали станали сложни, продължителни и внимателно обмислени. Жертвоприношението станало цяла наука. Смятало се, че светът съществувал благодарение на боговете, а боговете живеели чрез жертвоприношенията. Следователно, за да се осигури благоразположението им, трябвало да се принасят дарове.

По това време възникнала доктрината за трансмиграция на душата (пунарджанма),съгласно която извън Вселената съществува една неизменна първопричина (brahman), която е творец на общия порядък.

Това е нещо като всеобща душа или Абсолют, който се намира във всичко и ръководи всички от вътре. След смъртта, душата на човека преминава в друго, новородено тяло и така до тогава, докато не се освободи от всички свои несъвършенства и не се разтвори във всеобщата душа (Абсолют). С тази доктрина непосредствено е свързано учението за “кармата”. Същността му се състои в това, че всички действия и постъпки в живота на човека не изчезват без следа. Всички действия – лоши и добри, помагат на този, който ги е извършил, да се издигне или да се провали по пътя на преселението на душата. Съдбата на човек се определя от деянията (karman).

Настоящото състояние на човека е резултат от делата в миналите му съществувания. Да достигне благоприятно възраждане е възможно само след извършване на добри постъпки. Следователно, всичко зависи от това, в каква посока е насочена човешката воля. Източника на волята е в характера, а характера се създава от кармата. Каквато е кармата, такава е и проявата на волята. Затова, всеки човек е длъжен да анализира внимателно съображенията, които го ръководят в ежедневието, тъй като бъдещия му облик се създава единствено и само от настоящите му действия. Всички доктрини и философски размишления за абстрактните проблеми, боговете, природата, материята, душата, съзиданието, смъртта и т.н. били обект на трактовка в различните философски системи.