Седемте чудеса

Това са творби на архитектурата и на изобразителното изкуство, смятани през елинизма за неповторими поради величествените им размери, невъобразимата им красота и скъпоценните материали, вложени в тях. Те са описани в приписваното на Филон Византийски съчиненеие “De septem orbis miraculis”. Според най-разпространеното предание, тези седем чудеса били: Александрийският фар; хризоелефантинната (от злато и слонова кост) статуя на Зевс за храма в Олимпия; Висящите градини на Семирамида във Вавилон; Родоският колос (бронзова статуя на Хелиос от Харес – около 280 пр. Хр.); Египетските пирамиди в Гиза; Гробницата на Мавзол в Халикарнас ; Артемизионът – храмът на Артемида в Ефес . Други автори причисляват към Седемте чудеса на света и Вавилонската кула; Олтарът на остров Делос; Дворецът на Кир II Велики (вероятно в Персеполис, Екбатана или Пергам); египетската Тива с т.нар. пееща статуя на Мемнон (единият от двата каменни колоса пред храма, строен при Аменхотеп III); Храмът на Зевс в Кизик; статуята на Асклепий в Епидавър; хризоелефантинната статуя на Атина от Фидий на атинския Акропол и др.

Пирамидите в Гиза

Пирамидите в Гиза са едно от седемте чудеса на света и единственото, което съществува и до днес. Още древните мъдреци са писали за тяхното могъщество: “Планини от камък, поставени върху планини от камък”. Или за великолепието им: “Безполезна суета на фараоните, която струвала невъобразима сума пари”. Или заради величието им: “Най-смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена”. Или заради устойчивостта им: “Всичко на този свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите”. Хигин, а по-късно и Касиодор казват: “Поради местоположението си пирамидите поглъщат своята сянка, така че не я виждаме”. Те са строени в една редица от почти сто километра от Кайро до Илахун.

Висящите градини на Семирамида

В най-забележителното царство измежду царствата, намиращо се в двуречието, между реките Тигър и Ефрат, където според Библията бил земният рай, се намира друго от седемте чудеса на света – Висящите градини на Семирамида във Вавилон. Според Филон градината била “прелест и радост за очите”. А Страбон казва за нея: “Градината е във вид на квадрат и всяка нейна страна е дълга четири плетри (т.е. приблизително 120 метра). Държи се от сводове, които се опират в подставки от каменни блокове, наредени един върху друг, като кубове. Каменните подставки са напълнени с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета. Направени са от печени тухли, споени с асфалт, с асфалт са залепени и сводовете и подпорните стълбове от каменни блокове. Най-отгоре има стъпаловидни тераси, където се намират спиралните помпи. С тях работници непрекъснато докарват вода от Ефрат. Тази река тече по средата на града, а до реката е градината.”

Арттемизион – храмът на Артемида в Ефес

Според една легенда, основателки на град Ефес били амазонките. През 560 г. пр. Хр. баснословно богатият Крез възложил на Херсифрон от Кносос и неговия син Метаген да построят в Ефес величествен храм, посветен на богинята на луната, покровителка на животните и девойките. Гърците я наричали Артемида. Това е третото от седемте чудеса – постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителна в света. Този храм превъзхождал по размери Партенона, построен по-късно в Атина. Платформата му била с размери 131х79 метра. Носещата конструкция била съставена от 120 мраморни колони с височина 20 метра. Украсата на храма се състояла от множество скулптури и орнаменти. В центъра била издигната статуя на Артемида. Двеста години след построяването на храма, през 356 г. пр. Хр., той бил подпален и унищожен до основи от Херострат, който искал с деянието си да се прослави. По-късно храмът на Артемида бил възстановен от Александър Велики и просъществувал до III в. сл. Хр., когато град Ефес започнал постепенно да запада. Градът и храмът били разграбени от готите, а по-късно пострадали от наводнение. В наши дни е останала само една колона от по-късния (възстановения) вариант на храма.

Статуята на Зевс в Олимпия

Четвъртото чудо на света, единственото, създадено от един-единствен човек – великият скулптор Фидий, се намирало в сърцето на Гърция, в Олимпия. Храмът на Зевс е най-голямата олимпийска руина. Бил построен през 468-456 г. пр. Хр. и неговият архитект Либон Елидски го поставил върху малко възвишение в свещения район, така че изглеждал по-висок, отколкото бил в действителност. Неговите дорийски колони по 6 на всяка фасада и по 13 от двете страни, били високи десет и половина метра. Храмът се състоял от три части: в средното помещение, разделено от два реда дорийски колони на три кораба, върху настилка от червен варовик, украсена с бял мрамор, се издигал черен варовиков блок – пиедесталът за хризоелефантинната (от злато и слонова кост) статуя на Зевс Олимпийски. Статуята била висока девет мерта без пиедестала или дванадесет и половина метра с пиедестала. Туниката на Зевс и косата му били от злато, непокритите части на тялото от слонова кост, тронът от кедрово дърво, инкрустирано с абанос и скъпоценни камъни.

Мавзолеят в Халикарнас

Незначителното турско пристанище Бодрум е съвременното название на древния град Халикарнас, където била построена гробницата на Мавзол, най-голямата гробница в света след Египетските пирамиди. Артемизия обичала своя съпруг Мавзол с обич, по-силна от тази в любовните стихове и по-трайна от всякаква човешка страст. С неописуеми усилия и великодушие тя построила в негова памет изключителна гробница, толкова великолепна, че се смята за едно от седемте чудеса на света. Плана на гробницата разработили и осъществили архитектите Питеос и Сатирос. Мавзолеят представллявал съчетание от пирамида, зикурат и гръцки храм и по този начин изразявал особеното положение на Халикарнас, като Дорийски град на пределите между Гърция, Месопотамия и Египетския свят. Съвременниците се възхищавали от неговите размери, разточителност и главно от ненадминатото съвършенство на художествена украса. Основа на цялата постройка била огромна плоча от проконески мрамор. Над плочата се издигал надгробен храм, заобиколен от 36 йонийски колони, които поддържали покрива, с форма на пресечена пирамида. Пирамидата завършвала с площадка, на която била поставена скулптура – Мавзол и Артемизия в колесница с четири запрегнати коня. Цялата постройка била висока около 46 метра. С украсата на отделни части от Мавзолея се заели знаменитите художници и скулптори Леохар, Бриакс, Скопас, Праксител и Тимотей.

Родоският колос

На остров Родос се издигал Колосът, висок седемдесет лакътя (около 30-40 метра), създаден като образ на Хелиос, сияйният бог на слънцето, който свети на простосмъртните и боговете. Според някои източници статуята стояла разкрачена на двете противоположни стени на пристанището, така че корабите, които пристигали в Родос, трябвало да минават под нея. За статуя с такива размери, при това от метал, било напълно естествено да се провъзгласи за чудо на техниката и изкуството – за чудо на света. Според Филон статуята била построена така: “Най-напред Харес отлял и поставил краката на Колоса, после парче по парче отливал другите части на тялото и ги споявал с частите, който вече били поставени. Около растящата скулптора трупал голямо количество глина и пясък, които по този начин закривали завършената част, а наоколо заповядал да се натрупат камъни, така че да крепят творбата му.”

Фарът в Александрия

Седмото чудо на света, Фарът на остров Фарос край Александрия, е в делтата на Нил “реката, хранена от небето”. Сведенията за него идват от древни и средновековни очевидци, които твърдят, че бил по-висок и от най-високата пирамида. Построен е от книдският архитект Сострат. Според Йосиф Флавий, еврейски историк от I век сл. Хр., фарът бил висок 180 метра. Той пише: “през нощта огънят на открито, запален с дърва на най-горната площадка на фара, дава знак на приближаващите кораби на разстояние 300 стадия (50-56 километра)”. Според описанието на Плиний, фарът имал квадратна основа със страни, дълги 180-190 метра. Върху нея се издигала голяма сграда с четири кули – по една на всеки ъгъл. Над нея пък се издигала кула, висока 70-80 метра, която постепенно се стеснявала нагоре и завършвала със зъбчата стена като крепост. Над нея се извисявала втора кула, по-тясна и вероятно също толкова висока, която завършвала с каменна площадка. На площадката имало кръгло помещение с колонада вместо стени, където нощем се палела голяма клада с дърва. През IV в. обаче го засегнало земетресение и никой вече не видял огънят на неговата площадка. В началото на XIV в. населението започнало да го разрушава и разграбва малко по малко, за да си строи къщи, а земетресението през 1326 г. довършило това, което било останало.