Световното дърво

Славяните си представяли Вселената като едно гигантско дъбово дърво, наричано “Световно дърво”. В короната му е свила гнездо вълшебната “Жар-птица” – вестителка на боговете, пътуваща между световете на хората и боговете. В корените пък живее огромна змия, която свързва света на живите и света на мъртвите. По вертикалата на Световното дърво са разположени трите вселенски свята – “Прав”, “Яв” и “Нав”.

Прав е короната на Световното дърво, горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Името му е в основата на думите правда, право, правилно, т.е. това е светът на върховната истина, на справедливостта. Там живеят боговете, които се подчиняват на основните космични принципи, на вселенския ред и божествената йерархия, установени от прародителя – бог Род. Всред тези богове пръв е бог Сварог – небесния господар, родител на божествата, наричан “Всевишният”. Той управлява над Прав, грижи се за поддържането на вселенския огън – един от четирите основни елемента – и не се интересува особено от земния свят.

Светът на видимото, на хората, се нарича Яв и представлява ствола на Световното дърво. Яв е всичко около нас, материята, сред която живеем, която е ЯВНА, т.е. видима. Тук най-силно се усеща типичният за славянския мироглед – дуализъм и противопоставяне. Тук се сблъскват живот и смърт, добро и зло, щастие и страдание, ден и нощ, светлина и мрак, здраве и болест, топлина и студ. Затова и Яв се възприема като преходна реалност между двете крайни реалности Прав и Нав.

Над света на хората властва бог Перун – господар на мълнията и възмездието, наричан “Всемогъщият”. Той следи дали се спазва божественият закон на земята и ако бъде нарушен, въздава заслуженото на престъпилите го. А на ония, които спазват закона, почитат боговете си, уважават ги и се вслушват в поученията им, Перун донася благополучие.
В корените на Световното дърво е Нав – подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите (нави), змейовете и други злотворни чудовища, а над всички властва богът на злото и мрака – Чернобог, придружаван от своята страховита спътница – богинята на смъртта Мора. Нав е пълният противовес на Прав, но съвсем в дуалистичен дух, на самия вход към Нав се намира и вечнозелената, винаги топла и светла градина Рай, където праведниците намират покой след смъртта си.

В Рай живее богът на познанието, вълшебствата, богатството и стадата Велес, край когото често седят праведните души и водят дълги беседи. Точно тия души, които обитават Рай, усвояват големи свръхестествени способности, и когато живите им роднини са в затруднение, могат да помогнат.

Над трите вселенски свята бди бог Троян, “Всевиждащият”. С трите си глави, той вижда и знае всичко в Прав, Яв и Нав. Следи за съблюдаването на световния ред и възможно най-бързо възстановява космичния баланс, ако бъде нарушен. Именно балансът е основна грижа на Троян, не благодеянието, не налагането на светлото, доброто над тъмното, злото, а равновесието между стихиите.

Сътворението – ето две от популярните легенди:

Летели в небето над безкрайното Море три сокола. Единият летял отпред, а другите два – отзад. Първият избирал пътя и предвождал другите два, които го следвали. Този, който летял зад дяснот крило на първия сокол, стискал в клюна си сноп класове, пълни със зърно и гледал нагоре, към Небето. Другият, този който летял зад лявото крило, стискал в клюна си буца суха земя и гледал надолу, към дълбините на Морето. Първият сокол бил Прародителят на всичко – бог Род, вторият сокол бил светлият Белобог, а третият сокол – мрачният Чернобог.

Дълго летели трите сокола, но изведнаж Чернобог отронил от клюна си буцата земя, която полетяла към бездънното Море и вълните я погълнали. Тогава, по волята на бог Род, той се превърнал в сива патица и се гмурнал чак до дъното на развълнуваното Море, взел буцата пръст, издигнал я над вълните и бог Род я превърнал в Остров. По негова воля, всред острова се издигнала чак до Небето висока бяла Планина, а на върха й израстнал грамаден Дъб.

Около планината обикаляли Слънцето и Луната и от едната страна било Ден, а от другата – Нощ. След като направил всичко това, бог Род-Соколът кацнал на върха на величествения Дъб и тогава настъпило време да действа Белобог. В миг, той се превърнал във величествен Орел, стрелнал се високо, високо в Небесата и хвърлил от високо житните зърна. Зърната паднали в плодната земя и ден след ден за тях започнал да се грижи Ярило. Тогава бог Род заповядал на Белобог и Чернобог да дарят с душа всички същества на земята. Дал им той вълшебен чук и заповядал да удрят с него по Камъка, който лежал на върха на Планината, в подножието на величествения Дъб.

Белобог и Чернобог се превърнали в могъщи великани и започнали да удрят с все сила по Камъка. Заудрял с вълшебния чук Белобог и на всички страни се разлетели живи искри, блестящи като злато. След него, Чернобог заудрял с вълшебния чук и в същия миг излетели черни врани и пълзящи змии. От този момент, душите на живеещите според законите на Правдата приличали на златните искри, а на тези, които живеели според Кривдата, душите им били като черните врани и пълзящите змии.

В началото на времето, Светът бил обгърнат от непрогледна тъмнина. Но Всевишният създал Златно яйце, в което бил затворен Род, създателят на всичко живо. Тогава Род, със силата на Любовта разрушил своята тъмница и създал Вселената – безчислено множество звездни светове, а също и нашия земен свят.

Слънцето излязло от лицето му, светлият Месец – от гърдите му, Звездите – от очите му, ясната Зора – от веждите му, тъмната Нощ – от мисълта му и буйният Вятър – от диханието му. Така Род създал всичко, което виждаме около нас, всичко, което наричаме Природа. Той отделил видимия свят, явното – Яв, от света на невидимото, духовното – Нав.

Той отделил също Правдата от Кривдата. След това Род поставил Слънцето, което излязло от лицето му в златна лодка, а Месеца – в сребърна лодка и те започнали да обикалят около Земята. Накрая, от божесвения му дъх се родил Сварог – Небесния Отец. Сварог завършил миротворението и станал господар на Земния свят и на Божието Царство. Той издигнал дванадесет стълба, подпиращи Небосвода. Така бил създаден Света, в който живеем.