В началото, на земята нямало нищо. Съществувала само черната бездна Гинунгагап. На север от нея се простирало царството на студа Нифелхейм, а на юг – царството на огъня Муспелхейм. Но ето. че в царството на мразовете бликнал изворът Гергелмир, чиито води дали началото на могъщата рекаЕливагар. Тя потекла стремително на юг, пропадайки в бездната Гинунгагап. Жестокият студ превръщал водата й в лед, но изворът Гергелмир не преставал да бълва все нови и нови потоци. Ледените грамади растяли и се приближавали все повече и повече до Муспелхейм.
Накрая, ледът достигнал толкова близо до царството на огъня, че започнал да се топи. Искрите, излитащи от Муспелхейм се смесили с топящия се лед и му вдъхнали живот. И тогава, над безкрайните ледени простори на Гинунгагап се издигнала исполинска фигура. Това бил великанът Имир, първото живо същество в света. От лявата ръка на Имир се появили момче и момиче, а от крака му се родил шестоглавия великан Трудгелмир.
Така било поставено началото на рода на великаните – жестоки и коварни, като леда и пламъка, от които са произлезли. Заедно с великаните, от топящия се лед се появила и гигантската крава Аудумла. Четири реки от мляко потекли от вимето й, давайки храна на Имир и децата му. Понеже все още нямало пасища, Аудумла се хранела, облизвайки солените ледени грамади. Една от тези грамади постепенно се стопила и от нея се появил могъщият великан Бури. Неговият син Бор се оженил за великанката Бестла, която родила боговете Один, Вили и Ве. На новородените богове не се понравил света, в който трябвало да живеят, а и не искали да понасят тираничното господството на жестокия Имир. Те се опълчили срещу великана и след дълга и жестока борба, го убили. Имир бил толкова огромен, че в кръвта, която потекла от раните му, потънала кравата Аудумла и всички останали великани.
Само внукът на Имир – великанът Бергелмир успял да построи лодка, с която се спасил заедно с жена си. Сега вече никой не пречел на боговете да уредят света според своето желание. От тялото на Имир те създали земята – кръгла и плоска. Разположили я всред огромното море, образувано от кръвта на великана. Нарекли земятаМитгард, (Средна земя/страна). От черепа на Имир създали небесния свод, от костите му – планините, от косите – дърветата в горите, от зъбите му – скалите, а от мозъка – облаците. От искрите, излитащи от огнения Муспелхейм направили звездите и украсили с тях небето. След като сътворили света, Один и братята му решили да го населят. На брега видяли две дървета – ясен и елха. Отсекли ги и от ясена направили мъж, а от елхата – жена. Един от боговете им вдъхнал живот, другият им дал разум, а третият – кръв. Така се появили първите хора – мъжът Аск и жената Ембла. След всичко това, боговете се погрижили и за великаните. Отвъд морето, на север от Митгард, те създали страната Йотунхейм и я дали във владение на спасилия се великан Бергелмир и неговите потомци – ледените великани.
Асгард, Ази и Вани
Високо, високо над облаците, толкова високо, че нито един смъртен не можел да я види, се простирала прекрасната страна на боговете Асгард. Ефирният, но много здрав мост-дъга Бифростсъединявал Асгард с Митгард – земята на хората. Лошо се пишело на онзи, който дръзнел да се изкачи по него. Червената ивица на моста-дъга бил вечният, никога не угасващ пламък. Той бил безвреден за боговете, но изгарял всеки смъртен, който се докоснел до него. В средата на Асгард се извисявал върхът на гигантския ясен Игдрасил. Клоните му се простирали над целия свят, а корените му лежали в три страни – Нифелхейм, Йотунхейм и Митгард. Измежду тях бликали чудесни извори. Първият – Гергелмир, се намирал в Нифелхейм. Това бил изворът на всички реки, които пълнели моретата. Вторият бил в Йотунхейм. Това бил изворът на мъдростта.
Страшният, сляп великан Мимир, най-могъщият от всички великани, охранявал водите му и не позволявал никому да пие от него. Третият извор – Урд, се намирал в Митгард. Той бил толкова прозрачен и чист, че който се потопял в него, ставал бял като сняг. До този извор било обиталището на норните. Тук те разплитли нишките на съдбите на всяко човешко същество от първия ден до смъртта му. Ако някоя нишка се скъсала, човекът веднага умирал. Всред клоните на ясена Игдрасил, бърза като светкавица, подскачала катерицата Рататоск По листата на дървото проблясвали капки медовина – вълшебната напитка, утоляваща жаждата на боговете. Близо до върха на Игдрасил, на най-високото място в Асгард бил 
тронът на властелина на света и най-могъщия от боговете – Один. От тук той виждал всичко, което ставало в Асгард, Митгард и даже в далечния Йотунхейм.
Один бил баща на азите и най-мъдрият между тях. Когато бил още млад, отишъл при великана Мимир и помолил да му разреши да се напие от водите на извора на мъдростта. Но великанът му казал: “Нищо не се дава даром, а особено мъдрост. Какво ще ми дадеш ти в замяна?” “Всичко, което поискаш” – отвърнал Один. “Тогава ми дай дясното си око” – поискал Мимир. Один се замислил и отговорил:“Добре, съгласен съм. Умният вижда с едно око повече, отколкото глупавият – с две.” И след като се напил с водата на вълшебния извор, за него нямало повече тайни нито в настоящето, нито в бъдещето. На плещите на Один стояли гарваните Хугин и Мунин, а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли нощем и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието Гунгнир, което не пропускало никога целта. Осмоногият му жребец Слейпнир можел да препуска по земята, водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки го невидим за хората и участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да победят.
Дворецът на Один –Валхала, бил най-големият и най-красивият в Асгард. В него имало петстотин и четиридесет просторни зали, в които пирували храбрите войни, паднали достойно в битка с врага. Те се хранели с месото на огромния глиган Серимнир, когото изпичали всеки ден, а на следващия той оживявал, за да бъде изяден отново. И боговете и войните във Валхала пиели от изобилното, сладко като мед мляко на козата Хейдрун, която пасяла клонките на ясена Игдрасил. Само Один не се нуждаел от храна.
Освен Один, в Асгард живеели още дванадесет богове-ази. Най-важен всред тях бил най-големият син на Один, могъщият чевенобрад бог на гърмотевиците Тор. Той не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Майка на Тор била богинята на земята Йорд. Той бил покровител на селяните и зорко пазел домовете и нивите им от нападенията на злите великани. Хората вярвали, че ако не бил Тор. великаните биха унищожили целия свят. Понеже бил огромен и много тежък, нямало кон, който би могъл да го издържи и затова ходел пеш или препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница. Тя била впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир – осмоногия жребц на Один.
Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие или меч размахвал тежкия железен чук Мьолнер, който можел да разбие на трески най-дебелите и здрави скали. Богът на гърмотевиците пребивавал рядко в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните на изток. Но ако азите били заплашени от някаква опасност, било достатъчно да произнесат гласно името му и той веднага идвал на помощ.
Ето и останалите по-важни богове и богини от скандинавския пантеон:
Балдер – бог-аз, син на Один и Фриг. Бог на интелекта, мъдростта и пролетта.
Тир – бог-аз, син на Один и сестрата на морския великан Гимир. Бог на войната. Най-храбрият между боговете.
Хеймдал – бог-аз, син на Один, наречен “Мъдрият Аз”. Верният страж на моста-дъга.
Браги – бог-аз, син на Один, бог на поетите.
Ход (Ходер) – бог-аз, “Слепият Аз”, син на Один. Притежавал огромна сила.
Видар – бог-аз, син на Один и великанката Грид, наречен “Мълчаливият Аз”.
Вали – бог-аз, син на Один. Владеел оръжието до съвършенство.
Ниорд – бог-ван, покровител на мореплавателите и нему били подвластни морето и морските ветрове.
Фрейр (Фрей) – бог-ван, бог на плодородието и лятото, син на Ниорд.
Локи – не е нито аз, нито ван. Произхожда от рода на великаните, но боговете му разрешили да живее в Асгард заради ума и хитростта му. Бил красив, но зъл и коварен.
Фриг
– богиня-аз, жена на Один и мъдра колкото него – главна богиня в Асгард. Покровителствала брака и семейството.
Фрейя – богиня-ван, дъщеря на Ниорд и сестра на Фрейр, богиня на любовта. В Асгард била първа след Фриг.
Идун – богиня-аз, жена на Браги, богиня на вечната младост.
Ейр – богиня, покровителка на лечителите.
Йорд – богиня на земята, майка на Тор.
Освен боговете и богините, в Асгард живееели прекрасни девици-войни – валкириите. Техен предводител била Фрейя. Те вземали невидимо участие във всяка битка, давайки победата на този, комуто я присъждали боговете. След края на битката отнасяли падналите войни-герои във Валхала и там прислужвали на пиршеството им.
