Дарданският вожд и един от първите троянски герои – Еней, бил пра-правнук на Трос и син на Приамовия братовчед Анхиз и Афродита (Венера). Богинята го родила в планината Ида и до петата си година бил възпитаван от горските нимфи. В началото на Троянската война, той не взел участие в отбраната на Троя и се присъединил към троянците едва, след като бил изгонен от родните места отАхил. Името на Еней се нарежда всред имената на най-славните троянски герои. Той участвал в много важни сражения, независимо, че в решаващите битки с Диомед и Ахил претърпял поражение и избегнал гибелта си, само благодарение намесата на Афродита (Венера), Аполон и Посейдон (Нептун). Обикновено враждебно настроеният към троянците Посейдон (Нептун) спасил Еней, защото било предопределено той да спаси царския дардански род. Когато Еней видял и разбрал смисъла на зловещото предзнаменование в гибелта на Лаокоон и синовете му, напуснал веднага Троя, преди да бъде нападната от ахейците. Митовете разказват, че след падането на града, бил пощаден от гърците, заради благочестието и храбростта си. Понесъл на гръб престарелия си баща, заедно със сина си Асканий (Юл), повел оцелелите троянци на своите двадесет кораба, да търси ново отечество. Съпругата му Креуса (Креуза) изостанала през нощта в опожарения град и не могла да се спаси. След кратък престой на тракийския бряг, Еней и спътниците му отплавали за остров Делос, където били посрещнати от главния жрец Аний. Насочени от оракула на Аполон да търсят новата си родина, троянците отплавали към Крит, след това пристигнали в Епир и накрая достигнали Сицилия. Там, уморен от дългото пътуване, умрял престарелият Анхизи Еней погребал с почести баща си. След година троянската флота се насочила към италийските брегове, но внезапна буря, предизвикана от Хера (Юнона), я отхвърлила към либийския бряг, близо до Картаген. Царицата Дидона, по волята на Афродита(Венера), посрещнала гостоприемно Еней, влюбила се в него и му станала съпруга. След няколко месеца обаче, следвайки повелята на Зевс (Юпитер), героят отплавал тайно с флотата си. Това положило началото на вечната вражда между Рим и Картаген. Еней пристигнал отново в Сицилия, където устроил погребални игри над гроба на баща си. Не след дълго, корабите му се отправили отново към италийските брегове и накрая спряли близо до град Куме. Там, с помощта на прорчицата Сибила, Еней се спуснал в подземния свят, където се срещнал с духа на баща си – Анхиз, който му предсказал бъдещата история на Рим, чак до император Август. След като се върнал отново при спътниците си, потеглили към Лациум, където били посрещнати радушно от цар Латин, защото според едно предсказание, зетът на царя щял да пристигне от далечна страна. Съпругата му Амата обаче, не желаела да даде дъщеря си на чужденец и подбудила царя на рутулите Турн, който бил годеник на дъщеря й Лавиния, да обяви война на пришелеца. В жестокия двубой, Еней надвил и убил съперника си Турн. В битката обаче, загинал и цар Латин. След неговата смърт, Еней зацарувал над Лаврентум, оженил се за Лавиния и обединил своите троянци с местните племена. Така станал родоначалник на римляните. Тридесет години след това, синът му Асканий (Юл) основал града Алба Лонга, метрополията на по-късния Рим. Там се родили потомците на Еней, близнаците Ромул и Рем.