Отдавна, още преди великаните да започнат войната с азите, богът на огъня Локи, странствайки по света, достигнал страната на гигантите – Йотунхейм и останал там цели три години. Живял през това време при великанката Ангрбода, която му родила три деца: момичето Хел, змиятаЙормунганд и вълкът Фенрир. Когато се върнал в Асгард, Локи не казал никому за пребиваването си в страната на великаните. Но всевиждащият Один разбрал скоро за децата му и се отправил към извора Урд, за да попита норните каква ще бъде по-нататъшната им съдба.

“Вижте, вижте, мъдрият бог е дошъл при нас. Но той няма да чуе добри вести.” – казала най-старата норна, когато го видяла. “Това, което ще чуе от нас, ще го лиши от покой.” добавила средната норна.“Да, той е дошъл да чуе за децата на Локи и великанката Ангрбода.” – потвърдила най-младата норна. “Щом знаете защо съм дошъл, отговорете на въпроса, който искам да ви задам.” – казал Один. “Знай, че тези, за които искаш да ни питаш, ще донесат на боговете много нещастия.” – казала Урд. “Двама от тях ще са причина за твоята смърт и за смъртта на най-големия ти син. Третият ще властва след вас и царството му ще бъде царство на тъмнината и смъртта.” – добавила Верданди. “Да, вълкът ще убие теб, а змията – Тор, но и те самите ще загинат, а царството на тъмнината няма да просъществува дълго. Животът ще победи смъртта, а светлината – тъмнината.” – казала Скулд.

Загрижен и печален се завърнал в Асгард властелинът на света. Той събрал боговете, разказал им за предсказанието на норните и изпратил Тор в Йотунхейм, да доведе децата на Локи. Азите изслушали с тревога думите на Один, но били още по-изплашени, когато Тор довел на колесницата си Хел, Йормунганд и Фенрир. Младата Хел била с две глави по-висока от гигантската си майка. Лявата половина на лицето й била кърваво червена, като сурово месо, а дясната – черна, като вечната нощ. Змията Йормунганд била още малка – дълга била само петдесет крачки, но от зиналата й паст се стичала смъртоносна отрова, а студените й очи святкали с безпощадна злоба. Вълкът Фенрир бил още съвсем малък и безобиден. Изглеждал като обикновен вълк, който въртял весело опашка и се понравил на боговете.

Седящият на трона си Один огледал внимателно тримата и проговорил: “Чуй ме, Хел. Ти си голяма и силна и ние решихме да те направим повелителка на страната, която лежи дълбоко под земята, чак под страната на гномите – Сварталхейм. В нея са душите на умрелите, които не са достойни да живеят с нас във Валхала. Отивай там и не се появявай повече на земята.” “Добре, съгласна съм.” – отвърнала Хел. “Ти, Йормунганд, ще живееш на дъното на всемирния океан. Там ще намериш достатъчно място и храна.” – продължил Один.“Сссссъгласссссна съм” – изсъскала змията, гледайки боговете с немигащи зли очи. “А ти, Фенрир, ще живееш при нас в Асгард.” – промълвил накрая Один. Още в същият ден Хел се отправила в царството на мъртвите, а Йормунганд пропълзяла на дъното на океана. Там тя растяла и растяла, докато обвила с тялото си цялата земя и от тогава престанали да я наричат Йормунганд. Наричали я вече “Митгардската змия”. Фенрир живял цяла година в Асгард и растял не с дни, а с часове и се превърнал в такова чудовище, че никой от боговете не смеел да го доближи. Това правел само храбрият Тир, който го хранел. Тогава азите решили да си послужат с хитрост и да се отърват от Фенрир.

Цял месец се трудили и изковали здравата верига Лединг, с която искали да го оковат, като му казали, че искат само да изпробват силата му, за да са сигурни, че е достоен да живее с тях. Фенрир се съгласил, напънал се и разкъсал с лекота веригата. Изплашените ази се отдалечили и веднага започнали да правят втора верига. Този път работили цели три месеца и я направили три пъти по-дебела. Това била веригата Дроми. Но за техен ужас и този път Фенрир я разкъсал без усилие. Тогава Один решил да се обърнат за помощ към гномите и изпратил пратеник в Сварталхейм. Чувайки молбата на боговете, гномите дълго спорили от какъв метал да направят веригата. Накрая, най-възрастният казал: “Няма да я направим от метал. Ще я направим от корените на планините, от шума на котешките стъпки, от женските бради, от слюнката на птиците, от гласовете на рибите и от сухожилията на мечките.” Така и направили.

След два месеца веригата Глейпнир била готова. И от този миг котешките стъпки станали безшумни, жените нямат бради, планините нямат корени, птиците – слюнка, рибите – глас, а мечките – сухожилия. Азите били много очудени, когато видяли за пръв път Глейпнир. Веригата била тънка и мека като коприна, но колкото и да я опъвали, толкова по-здрава ставала. Тогава те пренесли Фенрир на самотния островЛингви, за да не може да причинява вреди на тях и на хората. Но когато поискали да сложат веригата около врата му, той изръмжал сърдито: “Тази верига е твърде тънка и ако не е вълшебна, ще я скъсам с лекота. Но ако е вълшебна, сигурно няма да мога да я разкъсам, въпреки силата си. Значи може да стана ваш пленник. Все пак ще позволя да ме подложите на това изпитание, ако някой от вас сложи ръката си в устата ми.”

Азите се отдръпнали смутено, но тогава храбрият Тир излязъл напред и положил дясната си ръка в устата на вълка. Поглеждайки тревожно към Тир, боговете омотали бързо Фенрир с вълшебната верига, а другия й край закрепили здраво за скалите. Огромният вълк напрегнал всичките си сили, но веригата останала здрава. След много усилия, той признал поражението си и поискал да го освободят, но азите отказали. Тогава, той изревал, побеснял от измамата и откъснал ръката на Тир. Докато една част от боговете се грижели за раната на Тир, останалите, начело с Один взели Фенрир, заедно със скалите към които бил прикован и го отнесли дълбоко под земята. Така, най-после азите успяли за дълго да се избавят от страшните деца на Локи.

Смъртта на Балдер

Минали векове откакто азите се разправили с ужасните деца на Локи. Один отново управлявал света. Торотново защитавал Асгард и Митгард от нападенията на великаните. Боговете били отново весели и щастливи. Но ето, че кошмарни сънища започнали да преследват Балдер – богът на пролетта. Присънвало му се, че напуска слънчевата страна на боговете и се спуска завинаги в мрачното подземно царство на Хел. Красивият бог предчувствал близкия си край. Изчезнала усмивката, озаряваща лицето му и той станал печален и замислен. Тогава, разтревоженият Один отишъл в Йотунхейм при мъдрия великан Мимир, а след това при прорицателките-норни, за да се посъветва с тях. Но и Мимир и норните го посрещнали мрачни и тъжни. Те му казали, че каквото и да прави, съдбата на Балдер е решена и краят му е неминуем. Само Скулд – най-младата норна му казала: “Чуй ме, Один. Балдер няма да остане вечно в царството на Хел. Той е твърде честен и невинен, за да остане завинаги в страната на мрака. Повече нищо няма да ти кажа, но нека това те утеши.”

Один се завърнал с лошата вест в Асгард и сякаш черен облак надвиснал над страната на боговете. Само Фриг – майката на Балдер, вярвала, че ще успее да спаси сина си. Тя обиколила Асгард, Митгард,Нифелхейм, Йотунхейм, страната на гномите и страната на елфите и помолила всички метали, всеки камък, всяко растение, всеки звяр, всяка птица и всяка риба да се закълнат, че никога няма да причинят вреда на Балдер. Когато се завърнала в Асгард и разказала на боговете какво е направила, всички се зарадвали, а Балдер забравил страховете си. За да провери неуязвимостта си, Балдер помолил всички да го замерят с камъни, да изстрелят стрелите си в него, да се опитат да го промушат с мечовете и копията си. Но колкото и да опитвали развеселените богове, камъните, стрелите, копията и мечовете се отклонявали от смеещия се Балдер. Всички се радвали, че вече нищо не застрашавало бога на пролетта. Единствен Локи, гледайки веселбата се мръщел сърдито. Защото завиждал на Балдер и не го обичал. “Рано се радвате. Мимир и норните не може да грешат” – казал си той и отишъл при Фриг, преобразен като грохнала старица. Направил се на очуден и запитал богинята, защо всички са се нахвърлили върху красивия й син, сякаш искат да го убият. Фриг се разсмяла и разказала на бабичката за неуязвимостта на Балдер. “А, такава ли била работата.” – промълвила мнимата баба. “Сигурна ли си обаче, че са се заклели абсолютно всички?” Тогава Фриг си спомнила, че видяла далече на север, в горите на Норвегия, едно малко стръкче имел, което било толкова малко, че още нищо не разбирало. Затова и не поискала от него да се закълне. Локи едва се въздържал да не извика от радост. Бързо напуснал двореца на Один и се понесъл към Норвегия. В това време стръкчето имел вече било израстнало. Богът на огъня го откъснал, направил от него стрела и се върнал в Асгард. Балдер и останалите богове все още се забавлявали. Единствен слепият бог Ходстоял в страни и не вземал участие във веселбата. Локи накарал и Ход да изстреля една стрела в неуязвимия си брат, като му обещал, че ще насочи ръката му в целта. Не подозирайки коварството му, Ход взел стрелата от имел и я изстрелял право в сърцето на Балдер, който паднал мъртъв на земята.

Боговете застиналипокрусени, не вярвайки на очите си. Единствен Вали се нахвърлил бесен върху слепия си брат и го убил. Виждайки отчаянието на Фриг, най-малкият син на Один – Хермод, възседнал бързоногия Слейпнир и се понесъл към царството на Хел, за да измоли от нея освобождаването на брат си. Когато Хел чула молбата му, казала, че ще освободи Балдер, ако боговете обиколят земята и се уверят, че всички плачат и тъгуват за мъртвия бог. Узнавайки от Хермод за условието на Хел, азите се разпръснали веднага по целия свят и колкото по-далече отивали, виждали, че всяко живо същество плачело и тъгувало за Балдер. Плачели гномите и елфите, плачели хората и великаните, зверовете в горите и птиците в небето. Плачели цветята и дърветата, плачели даже рибите в морето. Само Локи не плачел и мислел как да измами боговете и да остави завинаги Балдер в царството на Хел.

Когато радостните ази се връщали в Асгард, видяли някаква великанка в една пещера в Йотунхейм, която щом ги видяла, се усмихнала весело. “Не плачеш ли за Балдер?” – ужасено запитали боговете. “Че защо да плача? Той не ми е нужен.” – весело отвърнала тя. Ето защо Балдер останал завинаги в подземното царство на Хел. Дълго след това Тор издирвал тази великанка , за да я убие, но така и не я намерил, защото това бил преобразеният Локи.