Амон – покровител на град Тива. Бог на въздуха и плодородието, създател на света. Изобразява се със скиптър и корона с две пера и слънчев диск. Понякога се изобразява с глава на овен с извити рога.

Анубис – покровител на мъртвите. Изобразява се във вид на чакал или диво куче (или човек с глава на чакал)

Апис – символ на плодородието. Изобразява се като бик със слънчев диск. В някои периоди бил почитан като бог, въплатил душата на Озирис.

Атон – бог на слънцето. Изобразява се като слънчев диск, чиито лъчи завършвали с разтворени длани.

Баст (Бастет) – богиня на любовта, радостта и празниците. Изобразява се като жена с глава на котка или лъвица с кошница в ръка.

Бес – бог на веселието и танците. Изобразява се като уродливо джудже с лъвска муцуна.

Геб – бог на земята. Изобразява се като мъж, чието тяло е с цветовете на тинята на Нил, покрито с растения.

Изида – богиня-майка, сестра и съпруга на Озирис. Изобразява се като жена с рога на крава и слънчев диск на главата, държаща стебло папирус.

Ма’ат – богиня на справедливостта, жена на Тот с когото имали осем деца, Най-известният от тях бил Амон. Изобразява се като седяща или стояща жена, която държи в едната ръка скиптър, а в другата – символа на вечния живот. Понякога се изобразява с щраусово перо в косата и даже с с щраусово перо вместо глава.

Нут – богиня на небето. Изобразява се, като жена, чието тяло е синьо, обсипано със звезди. Била жена на върховния бог Ра, но била влюбена в бога на земята Геб.

Озирис – бог на ежегодно умиращата и възраждаща се природа, по-късно бог на задгробния свят и съдия на мъртвите. Изобразява се във вид на човешка мумия с корона, държащ в сгънатите си ръце скиптър и бич.

Птах – бог-творец и бог на мъртвите в Мемфис. Изобразява се във вид на мумия с открита глава с жезъл.

Ра – бог на слънцето, по-късно отъждествен с Амон (Амон-Ра). Изобразява се като човек с глава на сокол и слънчев диск.

Секмет – богиня на разрушението и унищожението. Око на убийственото слъмце (Ра). Изобразява се като жена с лъвска глава.

Сет – бог на хаоса, пустинята, бурите и насилието. Брат на Озирис. Изобразява се с животинска глава с дълга извита зурла.

Тот – бог на луната, мъдростта и писмеността. Изобразява се като човек с глава на ибис с четка за писане и палитра.

Хатхор – богиня на музиката, любовта и съдбата, богиня на небето, хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск.

Хор (Хорус) – бог на небето и светлината, покровител на фараоните, които се считали за негово земно превъплащение. Изобразява се като човек с глава на сокол с короната на Египет.

Генеалогия на боговете

Египтяните вярвали, че родоначалник на всичко живо и божествено и творец на света е бог Атум. Според легендите, той се появил от хаоса, а след това създал първата божествена двойка – богът Шу и богинята Тефнут. Шу бил бог, олицетворяващ пространството между небето и земята. Тефнут била женското допълнение на Шу. Тази двойка родила бога Геб и богинята Нут. Геб, това е богът на Земята или по-точно – самата Земя. Нут била богиня на небето или самото Небе. Според древните представи в Египет, най-отгоре се намирала Нут, най-отдолу – Геб, а между тях – Шу и Тефнут. От Геб и Нут произлезли две нови божествени двойки – Озирис и Изида, Сет (Сетх, Сетех) и Нефтис.

 

Озирис и неговата жена (сестра) Изида били най-важните фигури в египетския пантеон. Според легендата, първи се родил Озирис, след него Сет, Изида и Нефтис. Още в утробата на своята майка Нут, Озирис и Изида се обикнали. Възрастният Озирис управлявал мъдро и справедливо народа си, грижел се за неговата култура и пътувал много. В негово отсъствие, страната управлявала жена му Изида. Сет, братът на Озирис, бил изпълнен със завист и в главата му се родил пъклен план. Той примамил Озирис, убил го и разхвърлял по целия Египет парченца от тялото му.

Скърбящата Изида намерила всички парченца и ги погребала. Скоро след това родила сина на Озирис – Хор, който започнал отмъстителна война срещу убиеца на баща си Сет и го победил. Озирис станал символ на вечно умиращата и възраждаща се природа, а Изида – на майчинството и съпружеската вярност. Сет се превърнал в бог на злото и когато върху плодородните земи край Нил връхлитал сухият, песачлив пустинен вятър, считало се, че вилнее злият Сет.

 

Друг, много важен бог в египетския пантеон бил Ра – бог на слънцето и светлината. Всеки ден се издигал в небето на своята ладия, осветявайки цялата земя. Вечер се спускал в подземния свят, където водел нестихваща борба със силите на хаоса и мрака. Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак “анкх” – това е кръст, на който горната права част е заменена с кръг. За средновековните алхимици, знакът “анкх” бил символ на безсмъртието. Идеалът за висша мъдрост и справедливост, олицетворение на най- добрите страни на човешката природа и въплъщение на ума, бил бог Тот. Той помагал на Ра в борбата му със силите на мрака. Символ на Тот била Луната.

Бог Птах бил един от най-главните богове. Наричали го господар на истината и божествената справдливост. За него вярвали, че бил едновременно и Слънцето и Луната. Древните египтяни вярвали, че е покровител на занаятите. В някои периоди са го приемали за върховен бог, творец на всички богове и на света.

 

Синът на Озирис – Хор, също влизал в състава на главните египетски богове. Негово олицетворение бил божественият орел. Той се борел с убиеца на баща си Сет, но също така бил спътник на Ра и Тот. Понякога за негов символ приемали слънчевия диск. Хор бил смятан за родоначалник на всички египетски фараони. В името на почти всеки фараон присъствало името на Хор. Негова жена и женско въплъщение била богинята Хатхор, която била богиня на любовта, веселието, танците и музиката. Древните гърци я отъждествявали с Афродита.

Бог на отвъдния свят бил бог Анубис. Обикновено го изобразявали като човек с глава на чакал. Към него се обръщали родствениците на умрелите с молба за покровителство в отвъдното. Бог Амон бил бог на въздуха и вятъра, бог който изпълвал целия видим свят и вдъхвал живот на всичко живо. Смятало се, че Амон е божественият баща на всички фараони. Наричали го великата жива душа, която стои над всички богове. Както въздуха и вятъра, така и душата е невидима. Освен това, бог Амон бил закрилник на угнетените и онеправданите. Негова жена и женско въплъщение на душата му, била богинята Амаунет, наричана “Невидима”, тъй като тя и божественият й съпруг Амон, олицетворявали невидимия свят.

Бог Себек, когото изобразявали често като крокодил, присъствал също в египетския пантеон, като едно от главните божества. Към него се обръщали с молитви за изцеление на болести и за помощ в трудни житейски ситуации. Смятало се също, че Себек се грижел за съдбите на умрелите в отвъдния свят. В някои периоди са приемали, че Себек е спътник на Ра, а в други – че е негов противник. Негова жена и негово женско въплъщение била богинята Себекет, която изобразявали като жена с глава на лъв.

 

Това са едни от най-главните богове, но са малка част от египетския пантеон. Освен тях съществували множество местни божества, а също така и домашни богове-закрилници. Често ги изобразявали като джуджета, уродливи брадати човечета, които защитавали дома и живеещите в него хора и животни от злото, болестите и опасните животни.