Основни мотиви на ацтекската митология са вечната борба на двете начала – светлината и мрака, слънцетои влагата, живота и смъртта и т.н., а също така развитието на Вселената по определени етапи и цикли, зависимостта на човека от волята на боговете, олицетворяващи природните сили, необходимостта боговете да бъдат хранени ежедневно с човешка кръв, за да не умрат – защото смъртта на боговете би означавала всемирна катастрофа. Точно тези представи обуславяли човешките жертвоприношения. Според митовете на ацтеките, Вселената, създадена от боговете, преминала през четири периода (етапи, ери) на развитие. Първият период (“Четирите ягуара“), в който върховно божество в образа на слънце бил Тескатлипока, завършил с изтребление на гигантите, населяващи земята, от ягуарите. Във вторият период (“Четирите вятъра“), слънце бил Кетцалкоатл и той завършил с урагани, превърнали хората в маймуни. Трето слънце станал Тлалок и неговия период (“Четирите дъждове“) завършил с всемирен пожар. В четвъртия период (“Четирите води“), слънце била богинята на водата Чалчиуитликуе. Този период завършил с потоп, по времето на който хората се превърнали в риби. Съвременният, пети период (“Четирите земетресения“), с бог на слънцето Тонатиу трябва да завърши със стршни катаклизми. Според ацтеките, на всеки 52 години Вселената е подложена на опсност да бъде унищожена и затова завършването на всеки такъв цикъл и началото на нов, бил съпровождан от специални обряди.
Съгласно митовете, Вселената била разделена хоризонтално на 4 части и център. Над центъра господствал богът на огъняШиутекутли. Източната част била страна на изобилието и била подвластна на Тлалок и бога на мъглите и звездите – Мишкоатл. Господари на южната част били боговете Шипе-Тотек и Макуилшочитл. Това била областта на злото. Западната част имала благоприятно значение, тъй като била подвластна на Кетцалкоатл. Северът бил подвластен на бога на смъртта Миктлантекутли. Вертикално, светът бил разделен на 13 небеса (всяко било обитавано от определен бог) и на 9 преизподни.
По време на испанските нашествия, пантеонът на ацтекските богове бил съставен от множество божества, които били обединени в няколко групи. Към първата принадлежали най-древните по произход – боговете на стихиите и плодородието: Тлалок, Тласолтеотл, Чикомекоатл, Коатликуе и др. Във втората група влизали трите велики главни богове на пантеона: Уитцилопочтли, Тецкатлипока и Кетцалкоатл. Следващата група обединявала боговете на звездите и планетите: Тонатиу, Метцтли, Мишкоатл, Тлауискалпантекутли и др. Към четвъртата принадлежали боговете на смъртта и преизподнята Миктлантекутли, неговата жена Миктлансиуатл иТлалтекутли и др. Към последната група принадлежали боговете-творци: Тлоке-Науаке, Ометекутли,Тонакатекутли и неговата жена Тонакасиуатл.
Раждането на боговете
На най-високото, тринадесетото небе се появили първите богове. Там, всред облаците, от мълчанието на Вселената се родило двойнственото божествено начало Ометеотл – съюз между Ометекутли и Омесиуатл, мъжкото и женското начало. Тогава не било сътворено, не съществувало нищо друго – нямало земя, нито хора, нито животни, нито растения. С появата на боговете се родилЖивотът и от него се родили другите богове. Първите четири от тях били най-могъщите. Първият бил Червеният Тескатлипока(“Димящото огледало”) – богът на Изтока. Вторият бог бил Черният Тескатлипока – бог на Севера и нощното небе. Той бил отмъстителен и предизвиквал страх. Той можел да чете мисли и бил вездесъщ. Третият бог бил Кетцалкоатл (“Пернатата змия”) – бог на Запада. Той бил благороден защитник. Четвъртият бог бил младият войн Уицилопочтли (“Вълшебният колибри”) – синият бог на Юга, който нямал тяло. Тези четири богове сътворили огъня, календара, водата и земята.
Сътворението на света
Изминали шестстотин години след сътворението на четиримата братя – Червния и Черния Тескатлипока,Кетцалкоатл и Уицилопочтли от Ометекутли и Омесиуатл. Когато изтекъл този период, четиримата братя се събрали, за да решат какво ще правят по-нататък. Кетцалкоатл и Уицилопочтли създали огъня, а четиримата заедно сътворили Полуслънце, което обаче не осветявало Света достатъчно силно. След това създали мъжа и жената и ги нарекли Ошомоко и Сипактонал. Мъжа изпратили да обработва земята, а жената – да преде, тъче и да извършва обряди. Боговете създали и календар, за да може да се измерва времето. Той се състоял от 18 месеца с по 20 дни във всеки от тях. След това създали Господаря и Господарката на Подземния свят –Миктлантекутли и Миктлансиуатл, за да управляват Миктлан – Светът на мъртвите. Боговете създали също тринадесет небеса и водата, а също и рибата Сипактли, за да живее във водата. Сътворили и бога на водата –Тлалок и неговата сестра Чалчиуитликуе, които живеели в дом с четири стаи и двор, където се намирали четири големи съда с вода, с която създавали дъжда. Тлалок си създал множество малки помощници – “тлалоци“, за да му помагат за дъжда. След всичко това, четиримата братя-богове се събрали отново и от рибата Сипактли направили Земята, която нарекли Тлалтекухтли. От брака на първия мъж и първата жена се родил син, когото нарекли Пилцинтекухтли. Тъй като нямало жена за него, боговете направили жена от косите на богинята Шочикецал. От този брак се родили всички останали хора. Накрая, след като видяли, че създаденото Полуслънце не давало достатъчно светлина, боговете създали истинското ярко светещо Слънце.