Илиада е най-хубавата древногръцка епическа поема, съчинена от слепия певец (аед) Омир. Тя се състои от 24 песни, в които се описват епизоди от десетата година на войната между ахейци (древните гърци) и троянци – Троянската война (около началото на XII в.пр. Хр.). Героите, описани в поемата – Ахил, Одисей, Хектор, Агамемнон, Менелай, Елена, Еней, Парис, били извънредно популярни в древна Гърция.

Историята на Троянската война започнала със сватбата на героя цар Пелей и морската богиня Тетида. Понеже не била поканена на сватбата, Ерида – богинята на раздора, предизвикала свада между богините Хера, Атина и Афродита. Тя подхвърлила между гостите златна ябълка, на която пишело “На най-красивата!” Всяка от трите богини смятала, че ябълката се полага на нея. Спора им бил разрешен от троянския принц Парис, когото баща му, цар Приам дал на пастира Агелай в планината Ида, за да го отгледа.Парис бил оставен на грижите на пастира, защото по време на бременността си, майка му Хекуба сънувала, че ражда горяща факла, която подпалва Троя. В желанието си да получи златната ябълка, всяка от богините предлагала на Парис своите дарове. Хера обещала да му даде власт над всички хора, Атина – блестящи военни победи, а Афродита – да спечели любовта на най-красивата жена. Парис разрешил спора в полза на Афродита и получил от нея любовта на хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Менелай. След похищението на Елена, Менелай и брат му цар Агамемнон призовали гърците на поход срещу Троя.

Така започнала Троянската война. На призива на Менелай и Агамемнон се отзовали почти всички гръцки царе. За върховен предводител на ахейската войска бил избран Агамемнон. В похода участвали 43 вождове от 29 области, 100810 войници и 1186 кораба. От троянска страна взели участие 27 вождове с 16 отряда, от които 5 били под върховенството на цар Приам, а останалите били от съюзни племена. Когато цялата гръцка флота потегляла от беотийското пристанище Авлида към Троя, Агамемнон случайно убил една от свещените сърни на богинята на лова Артемида. Заради това светотатство разгневената богиня задържала всички попътни ветрове и приковала корабите в пристанището. Според жреца-гадател Калхант, Агамемнон трябвало да принесе дъщеря си Ифигения, като изкупителна жертва, за да измоли от богинята попътните ветрове.

Когато довели Ифигения под предлог, че ще я венчаят за героя Ахил, вместо със сватбени одежди, я обвили с обичайните за жертвоприношение вълнени ленти и я повели към олтара. В последния миг обаче, богинята на лова се смилила над невинността й, обгърнала я с облак, поставила на нейно място сърна и я отвела в Таврида, където я направила своя жрица. От гръцка страна, освен Агамемнон и Менелай, видни герои били Одисей, старият Нестор, големият и малкият Аякс, Диомед, Ахил и Неоптолем. Главен защитник на Троя бил Хектор – първородният син на цар Приам. След него по храброст се нареждал брат му Парис. По време на сраженията, Афродита подпомагала троянците, а Хера и Атина били на страната на ахейците.

От всички герои на ахейците, най-прочут бил Ахил, синът на героичния цар Пелей и морската богиня Тетида. Той бил най-силният, най-храбрият, най-бързият (“Ахил бързоноги”) и най-красивият от гръцките войни пред стените на Троя. Още докато бил малко дете, майка му го потопила във водите на река Стикс, за да го направи ненараним. Но петата, за която го държала, останала суха – единственото уязвимо място по неговото тяло (“Ахилесова пета”). Ахил бил възпитаван от мъдрия кентавър Хирон, възпитател също на Херакъл, Язон и други прочути герои. Той го учил на военно, гимнастическо, музикално и лечебно изкуство. Според едно предсказание на гадателя Калхант, без Ахил Троя нямало да падне, но той щял да загине пред стените й.

За да го предпази, преди началото на похода, майка му Тетида го облякла като момиче и го скрила на остров Скирос между дъщерите на цар Ликомед. Там обаче, бил открит с хитрост от Одисей и Диомед. Хитроумният Одисей подхвърлил на момичетата една ябълка и докато истинските дъщери на Ликомед разтваряли полите си, за да я уловят,Ахил се издал, като събрал краката си, за да не я изпусне. Така, след като се разкрил, бил принуден да придружи двамата до гръцката флота в Авлида. По време на Троянската война героят показал невиждана храброст и извършил безброй подвизи. В десетата година на войната обаче, Агамемнон му отнел красивата пленница Бризеидаи Ахил се отказал да участвува в сраженията. Едва, когато най-близкият му приятелПатрокъл, облечен с неговите доспехи, бил убит от Хектор, у Ахил пламнало неудържимо желание за мъст. Той се върнал отново на бойното поле с новоизкованите от Хефест доспехи, всред които блестял прочутият му щит.

В завързалият се двубой пред стените на белокаменна Троя, Ахил сразил с копието си смелия Хектор. След това завързал тялото му за бойната си колесница и пред очите на ужасените защитници, обиколил три пъти обсадения град. След смъртта на Хектор, на помощ на троянците се явила със своите амазонки красивата царица Пентезилея, но и тя била убита от Ахил, който се влюбил в умиращата амазонка. Притекъл се на помощ на троянците и младият етиопски цар Мемнон, синът на Еос и на Титон. Той проявил голяма храброст, убил Антилох, сина на пилоския цар Нестор, но и той паднал от ръката на Ахил. Когато обаче Ахил победил Посейдоновия син Кикън, разгневеният бог на морето помолил Аполон да убие първия ахейски герой. Тогава Аполон насочил ръката на Парис(или самият Аполон, предрешен като Парис) и той наранил смъртоносно със стрелата си петата на Ахил – единственото уязвимо му място.

След смъртта на Ахил, обсадената Троя устоявала твърдо на всички ахейски опти да бъде превзета. Тогава гърците решили да си послужат с хитрост. Епей с помощта на Атина и иа много мъже построил грамаден дървен кон, в чийто търбух се настанили най-видните ахейски вождове начело с Неоптолем, Менелай, Диомед, Филоктет, Одисеи и самият строител Епей. Останалите войни се оттеглили и се скрили заедно с корабите си зад близкия остров Тенедос. Ахеецът Синон се престорил на беглец от гръцкия лагер и съобщил, че конят е построен като жертва за богиня Атина преди тяхното заминаване и че конят ще запази крепостта, ако го внесат в нея. Лаокоон, жрец на Посейдон, предупреждавал защитниците, че в “данайския подарък”се крие коварство. За да попречи на троянците да го внесат в града, той забил копие в търбуха му.

Заради това “светотатство”, той и двамата му синове били удушени по време на жертвоприношение от две гигантски змии, които се скрили след това в храма на Атина Палада. Троянците помислили, че това е знамение на боговете и не повярвали на предупрежденията на жреца. Пророчицата Касандра също предсказла нещастие, но и на нея не повярвали. Защитниците на крепостта разтворили градската порта, за да мине през нея жертвеният кон и се отдали на шумни веселия с мисълта, че войната е свършила.

След настъпването на нощта, когато всички потънали в дълбок сън, Синон подал знак на скритите в коня войни и те напуснали скривалището си. Бързо отворили портите на града, а завърналите се от Тенедос въоръжените отреди на ахейците нахлули в Троя и я опожарили. Цар Приам и повечето троянци загинали. Само Еней с оцелелите достигнал бреговете на Италия, където създал нова държава. Така завършила десетгодишната Троянска война и гръцките войни се завърнали по домовете си. След пристигането в дома си, предводителят на ахейците, цар Агамемнон бил убит коварно от съпругата си Клитемнестраи любовникът й Егист. А Одисей странствал още цели десет години, преди да слезе отново на родния си остров Итака, където го очаквала вярната му съпруга Пенелопа.