НЕОБЯСНИМИ ИЗЧЕЗВАНИЯ
Бермудският триъгълник – това е онази част от територията на планетата, която традиционно (заслужено или не) се смята за най-ужасното, най-страшно и загадъчно място, където са изчезнали безследно множество самолети и кораби – повечето от тях след 45-та година. В течение на последните 26 години, там са загинали повече от хиляда души. Въпреки това при търсенията в този район не са открити нито тела, нито отломки. Що за странна и зловеща сила действа в този район? Американските астронавти, летящи на “Аполо-12”, докладвали, че забелязват в района на Бермудския триъгълник странно блещукане. Странни затишия, водовъртежи и внезапно развихрящи се свирепи урагани са характерни за тази опасна зона. Тук се забелязват непонятни неизправности на всички уреди – стрелките на компасите се въртят бясно. Между другото, Бермудският триъгълник е едно от двете места на Земята, където компасът не показва магнитния полюс на планетата. За загадъчните промени в околната среда, обикновено предупреждава тайнствена жълта мъгла, застилаща хоризонта. Ричард Вайнер, автор на популярната книга “Дяволският триъгълник” е написал: “…Там стават странни, мистични неща. Вярвам, че те не винаги се случват в резултат на човешки грешки и грешки в работата на уредите, капризи на времето и магнитни аномалии.”
Бермудският триъгълник и НЛО
Джон Уолис Спенсер, експерт по въпросите на НЛО, смята, че всички изчезнали кораби и самолети не са потънали, а по-скоро са похитени от пришълци от космоса, които са създали своя колония на дъното на океана. Показателно е, че обясненията за загадъчните изчезвания в района на Бермудския триъгълник, все по-често се приписват на НЛО. Къде всъщност се намира тази страховита зона? Така е наречена акваторията на Атлантическия океан, заключеана между Бермудските острови, полуостров Флорида и остров Порто-Рико. Печалната си известност получил още през 1840 година, когато недалече от Насау – столица на Бермудските острови, бил открит френския платноходен кораб “Розали”. Всичките му платна били опънати, оборудването било налице, но целият екипаж липсвал. След щателен оглед било установено, че корабът е в чудесно състояние, няма повреди и целият му товар е налице. Но къде бил екипажът? Бордовият дневник не бил намерен, както и каквито и да е други записи.
“Мария Целеста”
Особена страница в летописите за Брмудския триъгълник заема удивителното произшествие с бригантината “Мария Целеста”. И тя, както “Розали”, била открита цяла и невредима, но… без екипаж. Всички събития, свързани с нея, не са обяснени от учените до днес. Ето, хронология на събитията. На 7 ноември 1872 година, “Мария Целеста” потеглила под командването на капитан Бенджамин Бригс, от Ню-Йорк към Гибралтар. Екипажът се състоял от седем човека, а капитанът бил придружен от семейството си. Корабът бил запасен с продоволствия за шест месеца. “Мария Целеста” била изключително лека и маневрена. Условията за пътуване били великолепни, но бригантината така и не пристигнала в крайния пункт. Изчезнала. Следите й се губят в района на Азорските острови. След месец я регистрирали в списъците на пропадналите без вест. Скоро след това, “Мария Целеста” била открита в близост до Азорските острови, плуваща с опънати платна. Капитан Дейвид Морхауз, който открил бригантината, заедно с отряд въоръжени моряци, се качил на борда на изгубения кораб. Там нямало жива душа. Помещенията били празни. Цялото имущество и ценности на изчезналите хора, били налице. Товарът на кораба бил непокътнат. Не били открити никакви следи от паническо бягство или наличие на някаква опасност. На масата в капитанската каюта имало карти, на които бил отбелязан маршрута от Ню-Йорк до Гибралтар. Последен запис бил направен на 24 ноември, когато корабът се намирал в района на Азорските острови. И така, тайната на “Мария Целеста” остава неразкрита до днес. Междувременно списъкът на изчезналите съдове в този район продължавал да нараства. В краят на Януари 1880 година, от Бермудските острови потеглил британският учебен платноход “Атланта” с 290 офицери и курсанти на борда, но не пристигнал в крайното пристанище, нито пък се върнал в родината. Повече никой не го видял и нищо не е известно за съдбата му. През октомври 1920 година, в Атлантическия океан бил открит немският търговски кораб “Фрея”, без екипаж на борда. На 4-ти март 1918 година, от Барбадос за Балтимор потеглил американският търговски кораб “Циклоп”. Той бил един от най-големите морски съдове по това време, с водоизместимост 19000 тона и 309-членен екипаж. Дължината му била 180 метра и притежавал отлични мореходни качества. “Циклоп” не пристигнал в Балтимор. Не били засечени никакви сигнали за бедствие. Просто изчезнал. Списъкът на пропадналите морски съдове в зоната продължавал да расте, а междувременно започнали да изчезват и… самолети.
19-то звено на американските ВВС
Ето един от най-забележителните случай. 5-ти декември 1945г. бил обикновен ден за американските ВВС, базирани във Флорида. По това време, голяма част от пилотите на служба там, имали голям летателен опит, за това произшествия във въздуха се случвали сравнително рядко. Опитен командир, с повече от 2500 летателни часа, бил и Чарлз Тейлър, а можело да се заложи и на останалите пилоти от неговото 19-то звено, мнозина от които, били с по-високи звания от Тейлър. Задачата им била да излетят към Чикън Шоул, намиращ се северно от остров Бимини. Преди обичайните тренировъчни учения бойните летци се шегували и смеели, само един от тях, сякаш предусещал нещастие и останал на земята. Това му спасило живота. Времето било чудесно, пет триместни бомбандировача-торпедоносци “Ивенджър” излетяли и поели курс на изток, имащи на борда гориво за 5,5(!) часа. Повече никой не ги видял, а какво е станало с тях е неизвестно. Изчезналите самолети не били намерени. Ето някои подробности. В 15:45, в командния център на авиобазата Форт Лодърдейл, се получило първото странно съобщение от командира на ескадрилата: “Имаме аварийна ситуация. Очевидно сме се отбили от курса. Не виждаме земя, повтарям, не виждаме земя!” Диспечерът ги попитал за координатите им. Отговорът силно озадъчил всички присъстващи офицери: “Не можем да определим своето местоположение. Не знаем къде се намираме. Изглежда сме се заблудили.” Все едно на микрофона бил не опитен пилот, а загубил самообладание новак. Диспечерът ги посъветвал: “Дръжте курс на запад!” Нямало как пилотите да пропуснат дългото крайбрежие на Флорида. Но следващата фраза била още по-смайваща: “Не знаем на къде е запад. Става нещо… Странно… Не можем да определим посоката. Даже океана изглежда по-различно!” Последните засечени думи на Тейлър били: “Под мен земя, пресечена местност. Уверен съм, че това е Кис…”. Излетелите звена, в търсене на изгубените самолети се върнали без нищо, а междувременно, изчезнал още един самолет. След 29 години, един радиолюбител споделил следното: “Като че ли последните думи на командира бяха: Не ме следвайте… Те изглеждат като пришълци от Вселената…” Първият и безспорен извод, налагащ се след прослушване на записите от радиовръзката е, че пилотите са се натъкнали във въздуха на нещо необичайно и странно. Тази среща била първа не само за тях, но вероятно, подобно нещо не са чували и техните другари и колеги. Само с това може да се обясни странната дезориентация и паника в обичайна рутинна ситуация.
Изследванията на Филип Кусто
Необичайните събития, станали в зоната на Бермудския триъгълник са причина за възникване на множество легенди за страшни морски чудовища, обитаващи този район. Най-поразяващи обаче, са разказите за съществуването на изкуствени съоръжения на морското дъно. Жак Ив Кусто в книгата си “В търсене на Атлантида“, цитира разказа на своя син Филип, който лично е изследвал изграден път на дъното на океана и бил убеден, че е дело на човешки ръце. Той казва: “Няма никакво съмнение, че само изкусни строители могат да издялат такива каменни блокове под прав ъгъл и да ги положат плътно един до друг. Блоковете са изготвени от материал, който няма нищо общо със скалните породи наоколо…”
И така, множество са изчезналите морски съдове и самолети в района на Бермудския триъгълник. За по-голямата част от тези произшествия няма обяснение. Никой не може да обясни как и защо се е случило това. Всъщност тази част от Атлантическия океан не се различава оособено от други подобни области на планетата. И въпреки това, именно в тази акватория загадъчно изчезват кораби и самолети. Ще разберем ли някога защо става това?…
