Кратка история

Големият сфинкс в ГизаРанни следи от земеделска дейност в Египет са установени около VII-мо хилядолетие пр. Хр., в епохата на неолита. Едва през IV-то хилядолетие пр. Хр. обаче, се забелязват първите белези на възникваща цивилизация. През втората половина на IV-то хилядолетие пр. Хр., отделните общности – “номи”, образували се около иригационните системи, се обединили в Горно Египетско и Долно Египетско царства. Новосъздадената единна египетска държава се управлявала от един цар (фараон). За основател на първата египетска династия и обединител на Египет, се счита легендарният цар Менес (2950 г. пр. Хр.). Той издигнал белостенния град Мемфис, който станал по-късно столица на Египет. Едно от названията на Мемфис – “Хет-ка-Птах”, се произнасяло на гръцки “Айгиптос”, което дало съвременното наименование на страната.


Общоприето е следното деление на древноегипетската история:
Древен период (IV-то – III-то хилядолетие пр. Хр.);
Среден период (до XVI в. пр. Хр.);
Ново царство (до края на XI в. пр.Хр.).


Грандиозното строителство на пирамиди започнало при управлението на III – IV династии. За първа се счита пирамидата на фараона Джосер (около 2620 г. пр. Хр.), която била проектирана и построена от Имхотеп. Освен достиженията в строителството, настъпил подем и в науката и изкуствата. А използването на папируса дало възможност на египтяните да съхраняват разнообразни научни и сведения.


Пирамидите в ГизаСлед фараона Пепи II (2246—2152 г. пр. Хр.), по време на управлението на VII-VIII династии, започнали граждански войни и разпад на държавата. Едва при фараоните Ментухотеп I и Ментухотеп II започнало повторно обединение на Египет. Културно-политически център станал Тива, покровителствуван от върховния бог Амон. Фараонът Сесострис I покорил Нубия, а неговите наследници завладяли Сирия, Куш (Етиопия), Палестина и редица други територии. С възкачването на престола на Яхмос (1580—1558 г. пр. Хр.) започнал най-блестящия период в египетската история, наречен Ново царство (XVIII—XX династии). Това е времето на великите фараони, носещи имената Аменхотеп, Тутмос, царицата Хатшепсут, Ехнатон и Рамзес. По това време били построени храмовете в Карнак, Луксор, Абидос, Абу-Симбел и пирамидите в Долината на фараоните в Тива.


През 1085 г. пр. Хр., след смъртта на Рамзес XI, започнала гражданска война, която в 1070 г. пр. Хр. сложила край на династията Рамзес. На практика властта преминала от фараоните в жреците на бог Амон. С това започнал Късният период (XXI-XXX династии), изпъстрен с падения и възходи, военни походи и поражения и през 343 г. пр. Хр. Артаксеркс III установил пълен контрол над Египет. Нахлуването на Александър Македонски през 332 г. пр. Хр. било възприето от египтяните като избавление от персийското владичество. Обаче след смъртта на Александър във Вавилон през 323 г. пр. Хр., империята му се разпаднала и Египет попаднал във властта на един от пълководците му – Птолемей Лага, който основал династията на Птолемеите.

Декоративно пано в египетска гробницаПървоначално те провеждали мъдра и гъвкава политика. Така започнал елинистичния период, просъществувал от IV до I в. пр. Хр. По това време бил построен Александрийския фар – едно от седемте чудеса на света, Александрия станала столица на Египет, тук била построена и знаменитата библиотека. Възходът продължил до възкачването на Птолемей IV Филопатор (221—205 г. пр. Хр.), който, за да вземе властта, убил майка си, сестра си и брат си. В средата на I в. пр. Хр. на трона седнал 10-годишният Птолемей XIII, който бил женен за 17-годишната си сестра Клеопатра VII. През 48 г. пр. Хр. Юлий Цезар покорил Египет, а самият той бил покорен от образованата и красива царица. През 30 г. пр. Хр. Октавиан Август завладял отново Египет и заповядал да убият сина на Клеопатра – Цезарион, с което поставил край на XXXIII-та династия и Египет станал провинция на Римската империя.