Сътворението
Много, много отдавана, всички стихии, съставящи вселената били едно цяло и като огромна планина се носели във водите на световния океан. Все още нямало никакви треви, нито тръстика, нито дървета, нито риби, нито зверове, нито хора. Тогава богинята-прародителка Намму създала от себе си своя син Ан (Небето) и дъщеря си Ки (Земята) и ги разделила: Ан – на върха на планината, а Ки – отдолу, в подножието й.
Щом порастнали децата, Намму ги съединила, като мъж и жена. Така Ки родила Енлил, който изпълнил всичко с могъщото си дихание. След това родила още седем сина, седем могъщи стихии, без които не би имало светлина и топлина, влага и живот. Ки родила и по-младите богове, които станали помощници и слуги на Ан – Ануннаките. Те също започнали да се съединяват, като мъже и жени и раждали нови синове и дъщери.
Постепенно, планината станала тясна за потомството на Ан и Ки. Виждайки това, Ан призовал най-големия си син Енлил и му казал: “Планината стана вече тясна за теб и твоите братя и сестри. Нека да отделим върха и я разделим на две части.” Речено – сторено. Ан издигнал високо върха на планината, а Енлил спуснал подножието й надолу. Така се появило небето, като свод над земята. Ан избрал за себе си небето, а земята оставил на сина си. Енлил се понесъл над новопоявилата се земя, изпълвайки я с животворното си дихание. Без него не биха се появили облаците, събиращи и отдаващи влагата, не би имало треви, нито тръстика, нито дървета, раждащи плодове. Братята и сестрите на Енлил осветили и затоплили земята и тя станала прекрасна. Виждайки това, боговете пожелали да останат тук и помолили Енлил: “Отдели ни място на земята, където бихме могли да живеем заедно!” Тогава той издигнал за братята и сестрите си град в самия център на земята и го нарекъл Ниппур.
След това създал закони и бдял да бъдат спазвани, за да е спокойно и да няма престъпления. Уверявайки се, че в Ниппур всичко е така, както трябва да бъде, Енлил издигнал в центъра на грда възвишение и съградил върху него за себе си дом от лазурит, който се издигал до средата на небето. По това време, в Ниппур живеела сестрата на Ан, старата Нунбаршегуну, заедно с прекрасната си дъщеря Нинлил. Тя не пускала красавицата да излиза сама, но момичето било упорито и настояло да се измие в прозрачните води на потока, течащ край града. Най-после Нунбаршегуну й разрешила, но настояла да бъде предпазлива, защото в полето зад Ниппур се появявал често самият Енлил. И наистина, малко след като излязла Нинлил, към нея се спуснал като вятър Енлил, но девицата не отстъпила пред огнената му страст. Тогава той се отдалечил, преструвайки се, 
че се е примирил с отказа й.
На следващия ден обаче, когато Нинлил се върнала, Енлил връхлетял върху нея като ураган и се насладил на невинната й красота. Научавайки за това, боговете решили да изгонят насилника в подземното царство. Енлил бил принуден да се подчини на волята им, но за негово очудване Нинлил го последвала, защото междувременно успяла да се привърже към страшния бог. Там, под земята, Нинлил родила първата си рожба – бога на лунната светлина Нанн, комуто било съдено да се издигне в небето. Едва след като изтекъл уречения срок, Енлил и Нинлил се завърнали на небето, където се усамотили, стараейки се да не общуват с хората. Независимо от това, човечеството страдало от пристъпите на Енлил, който изпращал болести, суши и наводнения всеки път, когато кротката Нинлил не успявала да усмири гнева му.
Подредбата на земята
Бащата на боговете Ан създал живота на земята, а Енки – синът на богинята Намму, подредил всичко. Преди това земята била покрита с непроходими гъсталаци и блата. Нямало спасение от змии и скорпиони. Глутници свирепи зверове скитали навсякъде, прогонвайки хората в мрачни пещери. Тогава Енки взел един плуг, изкоренил преплетения гъсталак, прокарал по земята първите бразди и ги засял със семена, а за съхранение на реколтата, издигнал хамбари. След това напълнил реките Тигър и Ефрат с животворна вода и направил така, че да служат на плодородието. Бреговете им засадил с тръстика, а във водите заплували различни риби. Планинските пасища Енки отдал във властта на Сумукан – богът на горите и дивите животни, а стадата с добитък поверил на бога-пастир Думузи, като му показал как се дои млякото, как се стриже вълната и как се строят обори и кошари. Енки научил жените как се изтегля нишка от овчата вълна и как се тъкат платове. Забелязвайки, че хората се грижат по-добре за това, което им принадлежи, Енки разпределил нивите между тях и очертал граници между градовете им. Тъй като в земите между Тигър и Ефрат нямало метали, от които може да се изработват сечива, оръжия и украшения, Енки показал на хората път през морето до далечни страни, където можели да обменят зърно и плодове от градините си срещу метали. Накрая, Енки създал град Ереду, издигайки към него пресните води от подвластния му подземен, сладководен океан. За да се различават хората от зверовете, Енки създал закони и ги записал върху скрижали, които станали известни с името “МЕ”. Притежаването на тези скрижали давало пълна власт над всичко и даже самите богове водели борба помежду си за тях. Всички смъртни били длъжни да спазват тези закони, но самите скрижали Енки съхранил при себе си, защото хората не бивало да стават богове.
