Полковник Джеймс Чърчуорд
Много изследователи смятат, че люлката на човечествто не е била на територията на Близкия Изток, нито в Източна Африка, а на вече изчезнал континент в Тихия океан. Името му било Му. Ето резултатите от интересните изследвания на английския полковник Джеймс Чърчуорд. По време на службата си в Индия, той се сприятелил с престарял индуистки монах, който му показал и разтълкувал древни текстове, съхранени от столетия. В тях се разказвало за древна цивилизация, която се появила, разцъфтяла и изчезнала във водите на Тихия океан. Завладян от древните текстове, полковник Чърчуорд посветил останалата част от живота си в търсене на оцелели доказателства за съществуването на тази цивилизация. Търсейки такива доказателства, той посетил Бирма, Аризона, южните морета, Аляска, Австралия и Мексико. Наложило се да се запознае с историята на маите, древните религии, символизма на гръцките букви и какво ли още не. Ето какво пише самият полковник: “…Открих, че цивилзациите на древна Гърци, Халдея, Вавилон, Персия, Египет и Индия са възникнали благодарение на працивилизацията Му. Продължавайки изследванията си, изясних, че този изчезнал материк се намирал в Тихия океан и се простирал от днешните Хавайски острови на север, до остовите Фиджи и Пасха на юг. Точно тук била прекрасната прародина на човечеството, но била унищожена от чудовищен по силата си катаклизъм и изчезнала във водите на океана преди около 12000 години.” Великият древногръцки мислител Платон, в своите “Диалози” твърди, че по същото време, във водите на Атлантическия океан потънала митичната Атлантида.
“Изчезналият континент Му”
Резултатите от изследванията Чърчуорд изложил през 1926-1931 г. в книгата си “Изчезналият континент Му”. Голяма част от заключенията му са базирани на индийските текстове и на голяма колекция (около 2500) каменни плочки-таблици, намерени в Мексико. По мнението на полковник Чърчуорд и двата източника имат общ произход – свещенните писания на Му. Според тях, изчезналият континент се състоял от три масива, разделени с тесни проливи. Ето какво пише още той: “…Целият огромен континент преливал от ярки цветове и живот, чиято висша изява били 64 милиона човешки същества. Във всички направления, като нишки на паяжина, се кръстосвали широки, равни пътища, покрити с гладки камъни, които прилягали толкова плътно един към друг, че между тях не можело да поникне и стръкче трева. Цялото населени се деляло на десет общности, управлявани от едно правителство. Върховен жрец и владетел бил император с титла Ра-Му. Всички се прекланяли пред една религия, вярвайки в безсмъртието на душата, която след смъртта се връщала към Великия източник, от който е произлязла. Жителите на Му били високо цивилизовани и просветени. Те били чудесни мореплаватели и корабите им кръстосвали световния океан. Били също изключителни архитекти и строили от камък великолепни храмове, дворци и величествени паметници. Населението на Му било съсредоточено в седем главни града – центрове на религията, науката и образованието. В тях се издигали величествени мраморни храмове.” И точно в периода на най-висок разцвет, страната била изненадана от първия съкрушителен катаклизъм. Южните райони на Му се разтърсили от грохот, идващ сякаш от центъра на земята. Последвли земетресения и изригване на вулкани. Гигантски вълни потопили южното крайбрежие и прекрасните градове, намиращи се там, били унищожени. Тъй като страната била равнинна, лавата не се разливала по повърхността, а се натрупвала на местата на ерупцията, образувайки планински възвишения. Постепенно вулканичната дейност затихвала, земната твърд се успокоила и животът продължил естествения си ритъм. След много поколения, когато апокалиптичните събития били вече древна история, всичко се повторило, но с много по-голяма, ужасяваща мощ. Според древните текстове, на които се позовава Чърчуорд, целият континент се разтърсил и се издигнал, сякаш върху вълните на океана. Градовете в миг се преърнали в руини, от земните недра изригвал огън, а огромни океански вълни заливали сушата. Обреченият континент се раздробил и обгърнат от пламъци, потънал с невъобразим грохот в развилнялите се води. На повърхността останали само някои от новообразуваните планински възвишения – сегашните острови на Южния Пасифик. Малкото оцелели се заселии на различни места по света, полагайки началото на нови цивилизации. Това, накратко е резултата от изследванията на полковник Чърчуорд.
Други хипотези
Съгласно мнението на други изследователи обаче, Му (или Лемурия) трябва да се търси във водите на Индийския океан и по-точно около архипелазите в неговата акватория, остров Мадагаскар, Цейлон и шелфа на Арабския полуостров. Смята се, че Лемурия е съществувала действително в тези географски ширини, но е потънала в процеса на топене на ледовете в края на ледниковия период. Според антрополозите, ако Лемурия действително е съществувала в Индийския океан, това обяснява разселението на хората на територията на Индостан и Африка. Твърде вероятно е, че населението на Лемурия обладавало уникални знания за природата, а възможно е и някакви уникални магически знания. Не случайно темата за Лемурия е вълнувала много тайни общества, като теософите и други подобни. Независимо от гибелта на прародината, лемурийската цивилизация продължавала съществуванието си. Потвърждение за това може да се намери в древноиндийската хроника “Ригведа” и поемата “Рамаяна”. В “Рамаяна” е описана продължителната война, която водил цар Рама с тъмнокож народ, който по описанието приличал изумително на жителите на Лемурия (според някои изследователи на този феномен). Според “Рамаяна”, този народ дошъл от Цейлон (Шри-Ланка), един островите, останал след потъването на Лемурия. Там се намирал и главния град на лемурийците. Те били силни и притежавали могъщи оръжия. В “Рамаяна” се говори за трудната победа, която удържал цар Рама над лемурийците, в резултат на което, голяма част от тях били унищожени, а останалите се разселили по цялата земя. Някои специалисти допускат, че тази част от тях, която се заселила по долното течение на реките Тигър и Ефрат в Месопотамия, са шумерите, родоначалници на една от най-древните цивилизации, възникнала в териториите на Междуречието.
И накрая – на морското дъно до остров Йонагуни, в най-западната част на Японския архипелаг, са открити пирамида и руини на храмов комплекс. Дали това не са остатъци от отдавна потънал материк? Дали това не са руините на тайнственият Му?