Махабхарата

Махабхарата” (Mahabharata), описваща великата война между потомците на Бхарата, както и “Рамаяна” (Ramayana) – повествование за деянията на Рама, са безпорно най-великите паметници на древноиндийската епическа поезия. Махабхарата, знаменитият епос на древна Индия, бил създаден между IV в.пр.Хр. и IV в.сл.Хр. В настоящия си вид, Махабхарата е огромен сборник (19 книги, състоящи се от над 100000 двустишия), съдържащ епически повествования, басни, притчи, диалози, богословски разсъждения, космогонни митове, генеалогия и химни, обединени от типичните принципи на индийската литература. Предполага се, че повествованието е възникнало при разцвета на първите царства в долината на Ганг и след това се е предавало устно, обогатявайки се с нови подробности. Окончателният, канонически вариант бил съставен от брахманските жреци.



Махабхарата

Слепият цар Дхритаращра - баща на Кауравите Някога, в град Хащинапур управлявал слепият цар Дхритаращра от рода Бхарата. По милостта на бог Шива, жена му го дарила със сто могъщи синове, чийто учител бил Дрона – изключителен майстор на военното изкуство и познавач на всички оръжия. По-малкият брат на царя – Панда, умрял много млад, оставяйки пет сина, наричани Пандави: Юдхищхира, Бхимасена, Арджуна и близнаците Накула и Сахадева. След смъртта на баща им, те били възпитавани заедно със синовете на цар Дхритаращра, наричани Каурави.

Дрона обучил младежите в бойни умения и в уречен ден, те демонстрирали наученото пред многочислена публика. Дълго не можело да се излъчи победител от единия или другия знатен род. Накрая, излязъл Арджуна, любимецът на Дрона. Той успял да победи всички в ездата, в управлението на колесница и в стрелбата с лък. Хората го приветствали възторжено, но Дурйодхан – най-големият от синовете на Дхритаращра, бил преизпълнен със злоба и завист.

Така възникнала враждата между потомците на Дхритаращра и Панда. Но Дурйодхан не спрял до тук. Той отишъл при царя и настоял Синовете на Панда - Пандавитеза изгонването на Пандавите от страната, за да не завладеят в бъдеще трона. Дхритаращра се вслушал в опасенията на най-големия си син и изгонил синовете на брат си. Той успял да ги убеди да отидат на празника на Шива в град Варанавата, където вече им бил устроен капан – къща от смолисто дърво, бамбук и слама, в която трябвало да живеят. Братята веднага заподозряли, какво им се готви, но решили да действат с хитрост. Те изкопали проход, през който напуснали къщата, когато била запалена, за да бъдат унищожени, както предвиждал коварния план. Докато братята Каурави се правели на съкрушени от гибелта на братовчедите си, оцелелите Пандави избягали на юг и преоблечени като странстващи отшелници се скрили в покрайнините на град Екачакра.



Драупади - приказно красивата жена на Пандавите, спечелена от АрджунаВ това време Друпада, царят на царство Панчала, обявил, че ще ожени дъщеря си Драупади, девойка с неземна красота, за този, който излезе победител при състезание в стрелба с лък. Предрешените като отшелници братя Пандави се отправили към мястото на състезанието. Там пристигнали обаче и братовчедите им Каурави, предвождани от Дурйодхан.

Състезанието спечелил Арджуна, защото никой, освен него не успял да опъне исполинския лък, изстрелвайки при това пет стрели едновременно. Така тя станала жена на петимата братя Пандави. Останалите участници в състезанието били недоволни, че Друпада дал дъщеря си на неизвестен отшелник и започнали да го заплашват с мечовете си, но Арджуна и Бхимасена го защитили. Друпада, пожелал да узнае кои са славните му защитници и след като чул историята им, се зарадвал много на сродяването си с Пандавите, като им обещал да помогне за възвърщането на изгубеното царство. Разбира се, за това научили братовчедите им Каурави и Дурйодхан започнал да измисля различни планове за умъртвяване на Пандавите. Но Бхшима, който бил съветник на Дхритаращра, Дрона и Ведура заявили, че половината царство принадлежи по право на Пандавите и само ако им бъде върнато, може да настъпи отново мир и спокойствие.

В това време, далече-далече в горите, Пандавите започнали да строят нов град, наречен Индрапрастха. Тук бил построен величествения им дворец, с дължина пет хиляди лакти, подобен на небесната обител на Индра. Те избрали за свой цар Юдхищхира и заживяли в доволство и благополучие. Съкровищниците им били препълнени, на земята им се възцарил мир и благоденствие. Тогава Пандавите решили да извършат велико жертвоприношение и поканили много царе, както и роднините си оАрджуна и Кришнат Хащинапур. Виждайки чудесата в двореца на братовчедите си и благоденствието на жителте в страната им, Дурйодхан се изпълнил с черна завист. Разбирайки, че не би могъл да победи със силата на оръжието, решил да си послужи с хитрост. Затова поканил Юдхищхира в новия си дворец, за да се позабавляват играейки на зарове.

Шакуни, чичото на Дурйодхан, умеел да мами в играта на зарове и започнал да печели залог след залог. Така Юдхищхира проиграл земите си, престолния град, заедно с жителите му, братята си и накрая – самия себе си. Последо заложил красивата Драупади, но изгубил и този път. За да унижи още повече госта си, Дурйодхан изпратил Драупади да прислужва на жените в двореца. В този миг обаче, се чул вой на чакал и писък на птица. Приемайки това за божие знамение, Дхритаращра упрекнал сина си и обещал на Драупади да изпълни всяко нейно желание. Тя поискала свобода за себе си и Пандавите, защото била уверена, че ще съумеят да се сдобият отново с богатство. След известно време обаче, Дурйодхан изпратил пратеник до Юдхищхира със заповед да се върне, за да поиграят още веднаж на зарове. Този път залогът бил един – семейството на този, който изгуби, трябвало да престои в горите дванадесет години, а тринадесетата година – на такова място, където никой не би ги познал. И този път Шакуни спечелил, а Пандавите се отправили в изгнание.



Дхарма - бог на закона и справедливосттаВеднаж, когато вече изтичала дванадесетата година, към огъня на Пандавите дотичал елен, грабнал жертвените им принадлежности и изчезнал в гората. Един след друг, братята се отправяли по следите му, но не се завръщали. Последен тръгнал Юдхищхира. Вървял, докато стигнал до брега на едно езеро, а там на брега, лежали мъртви братята му. В този миг се разнесъл глас от небето, който казал, че братята му са мъртви, защото взели вода от езерото въпреки, че не успяли да отговорят на трите въпроса:

“Кой кара слънцето да изгрява?”, “Кой го придружава в небесния му път?” и “На какво си почива?” Юдхищхира отговорил така: “Великият бог Брахма кара слънцето да се издига над земята, а Дхарма, богът на закона, го кара да залязва. Боговете го съпровождат в небесния му път. Слънцето си почива на истината.” Понеже отговорите били верни, мъртвите Пандави се съживили, а гърмовният небесен глас казал: “Аз съм Дхарма – богът на закона и справедливостта. Исках да изпитам предаността ти. А сега може да избереш наградата си.”

Юдхищхира поискал където и да отидат, никой да не разпознае братята през последната година. Веднага след това те се отправили в града и един след друг, преоблечени като скромни, незабележими странници, си намерили работа в двореца. Междувременно, докато пратениците на Дурйодхан кръстосвали страната на длъж и шир, за да ги открият, съветът на Кауравите решил да нападнат царството, в което се укривали Пандавите и да присвоят богатствата му. След нахлуването на войските, Пандавите, които живеели до тогава скромно в двореца, се притекли в помощ на царя. Нашествениците били прогонени, но Пандавите не били вече незабеллежими. Царят ги отрупал с царски почести и щедри дарове, а дъщеря си оженил за сина на Арджуна – Абхимана.



Арджуна - великият войн на ПандавитеНо Кауравите не се успокоявали. За пореден път цар Дхритаращра, уговарян от мъдрите си съветници, предложил на Пандавите да заживеят в мир, но синовете му, начело с Дурйодхан се готвели за война и не искали да чуват за помирение. От своя страна Юдхищхира, опасявайки се от нови клопки и лъжливи обещания, се обърнал за помощ към могъщия си покровител Кришна.

Кришна се съгласил да помогне и потеглил към Хащинапур. Веднага щом пристигнал в двореца на Дурйодхан, той казал: “Идвам, за да ви помиря. Сега мирът зависи от нас двамата. Върни на Пандавите всичко, което им принадлежи по право, за да бъде мир. Ако не сториш това, в домът ти ще връхлети безпощадна война. Какво ще постигнеш, когато изгубиш близките си и погубиш всичко живо?” Дурйодхан обаче останал непреклонен и казал, че не ще отстъпи и педя земя, нито зрънце злато, нито един роб. И завършил с думите: “Аз и Пандавите не бихме могли да живеем заедно в този свят!”

Докато разговаряли, коварният Дурйодхан решил да вземе в плен Кришна и да го хвърли в тъмница, за да не Кунти - майка на Пандавите заедно с богът на слънцето - Сурияпомага на враговете му. Но Кришна разбрал злите му помисли и казал: “Сигурно си мислиш, че съм сам, слаб и беззащитен? Ето, погледни!” В този миг до него се появили всички божества, полубогове, войните от неговото царство и могъщите Пандави, държащи страшни небесни оръжия. От устата и очите на Кришна изригнал огън, земята се разтърсила, а от небето се разнесъл гръм. Придворните, гостите и съюзниците на Дурйодхан закрили в ужас очи и паднали на земята. След миг всичко изчезнало и само в далечината проблясвала златната колесница на Кришна. Така изчезнала и последната надежда за помирение. Войната била неизбежна.

Виждайки това, майката на Пандавите – Кунти, изтичала на брега на Ганг, където се молел Карна – най могъщият съюзник на Дурйодхан и Кауравите. Тя му признала, че е негова майка, а истинският му баща е самият Сурия – богът на слънцето. След като го родила, тя тайно го положила в една кошница и го пуснала по течението на реката. Тъй като всъщност бил нейн син, значи Пандавите били негови братя и тя го помолила със сълзи в очите да стане техен съюзник. Карна възразил, че не може да признае за своя майка жена, която го е оставила на произвола на съдбата и да предаде хората, които са го възпитали и са се грижели за него. Но обещал да пощади в битката всичките й синове, освен Арджуна, с когото щял да се сражава, докато единият убие другия.



Великата битка между потомците на Бхарата - Пандави и КауравиВ това време, Юдхищхира и Пандавите, посъвервани от Кришна, избрали за предводител на войските си Дхрищадюмна, синът на Друпада. Скоро след това, в земите на Курукшетра започнала страшната братоубийствена война между потомците на БхаратаПандавите и Кауравите. Войната продължила цели тринадесет години.

Понякога боговете позволявали на най-храбрите войни да се възползват от божествените оръжия, недостъпни за обикновените хора, а понякога даже самите те вземали участие в битките. В крайна сметка Пандавите победили враговете си, но тази победа била тъжна и кървава. На бойното поле бил заличен родът на Кауравите, но загинал и почти целият род на Пандавите. Тридесет и шест години след края на битката, Юдхищхира отстъпил трона на наследниците си и Пандавите, заедно с Драупади, се отправили към Хималаите в последния си мирен поход. По пътя умряла първо Драупади, а след това и четиримата братя. Юдхищхира се издигал все по-високо, съпроводен от вярното си куче. При блясъка на една мълния, той видял Индра, който го поканил в колесницата си, за да го отведе в небесата. Но Юдхищхира отказал, защото смятал, че тази чест заслужават преди всичко братята му и Драупади. Узнавайки, че те вече са там, той се качил в колесницата на Индра, но бил оскърбен, когато видял, че на небето са бившите му врагове. Тогава отишъл в ада, видял, че там са неговите близки, подложени на изпитания и пожелал да остане стях. В този миг небето се прояснило и Юдхищхира се озовал всред боговете и помирилите се най-после Пандави и Каурави. Така завършило последното изпитание на праведния цар. Истинският владетел трябва да опознае рая и ада, за да достигне вечното щастие.