АБЗУ (АПСУ) – според шумеро-акадската митология, това е първичният, подземен, сладководен океан. Абзу(Апсу) е недостъпен даже за боговете. В него се съхраняват причините и началото на всичко, в това число и божествените, тайнствени, могъщи сили – МЕ, управляващи света. Те са първоизточници на човешката култура. В по-късната вавилонска митология, Абзу играе важна роля в сътворението на света. Според сказанието, от Абзу – първичният океан и Тиамат – първичната стихия, въплъщение на хаоса, се родили божествата-чудовища Лахму и Лахаму, които пък родили Аншар и Кишар. От тях възникнал Ан (Ану) – богът на небето.

АДАД (ИШКУР) – могъщ древен шумеро-акадски бог на гърмотевиците, бурята, вятъра и всичко разрушително.

АН (АНУ) – шумеро-акадски бог на небето. От съюза му с богинята на земята Ки се родил богът на въздуха Енлил, който създал Вселената, състояща се от небе и земя, разделени от въздух. Ан е баща на боговете, възвисяващ се над всички същества. Към него се обръщат за съвет и благословия. След време обаче, децата му Енлил и Ищар, както и други богове, го изтласкали на заден план.

АНУННАКИ – шумеро-акадски божества, родени от Ан и Ки. Смятало се, че те определят човешките съдби и, че са посредници между боговете и хората. В по-късни времена, с това име започнали да наричат земните и подземни божества.

АШУР (АСУР) – асирийски главен бог. Бог на войната, бог-войн. По-късно възприет и в шумеро-акадския пантеон.

ДУМУЗИ – шумеро-акадско божество, свързано с плодородието на земята и растителния свят. Син на Енки, богът на мъдростта. Съпруг на Инанна. Някога богинята слязла в подземния свят. Но след като не могла да излезе обратно от там, ако не остави някой в замяна, тя позволила да отведат в преизподнята съпруга й. След това обаче,на земята настъпил хаос. Това принудило Инанна да се спусне отново в подземния свят и да спаси съпруга си.

ЕА – шумерски бог на водите и океана. Едно от трите върховни божества.

ЕНКИ – шумеро-акадски върховен бог. Бог на мъдростта, закрилник на хората, определящ съдбите им. Олицетворява животворните води. Покровител на рибарите. Енки подрежда земята, установява порядък в природните явления, научил хората да обработват земята, да овладеят занаятите и изкуствата.

ЕНЛИЛ – шумерски бог на въздуха, бурята и вятъра. Едно от трите върховни божества. Син на Ан и Ки. Енлил е съветник на бговете, управник на земята. Измислил мотиката и “всичко полезно”, сътворил дърветата и житните растения, установявайки разцвет на земята.

ЕРЕШКИГАЛ – шумерска богиня на мрака и смъртта, повелителка на подземния свят. Сестра на Инанна. Следи мъртъвите да не избягат на свобода и да се върнат на земята.

ИНАННА – шумерска богиня на плодородието, любовта и войната. Аналога й в акадската митология е Ищар – също богиня на плодородието и войната. Инанна е дъщеря на Ан, на Нанн (Нанна), а също и на бога на мъдростта Енки. Съпруга на Думузи. Веднаж решила да се спусне в преизподнята, за да подчини подземния свят, в който властвала сестра й Ерешкигал. За да се застрахова, заповядала на свой довереник да се обърне за помощ към висшите богове, ако не се върне след три дни. Преминавайки през седем врати, водещи към подземното царство, сваляла част от дрехите си или някое украшение. Когато застанала пред Ерешкигал и съдниците на преизподнята, била съвсем гола. Всички я гледали със смъртоносен поглед, докато накрая тялото й станало бездиханно. След изтичане на трите дни, довереникът й разказал на бога Енки за нещастието. Тогава той изпратил в преизподнята свой пратеник, който възвърнал живота на Инанна с помощта на жива вода. Но за да се върне на земата, богинята трябвало да остави в подземния свят някой, вместо себе си. Изборът паднал на съпруга й Думузи. Така, всяка година той трябвало да прекарва половината от дните си в преизподнята. Затова се казва, че той е умиращ и възраждащ се бог.

ИЩАР – акадска богиня, съответстваща на шумерската Инанна. Богиня на любовта и войната. Предлага любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните й възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, изпратила страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду го убили. Ищар, също като Инанна слязла в преизподнята за своя любим Таммуз, заплашвайки богинята на подземния свят Ерешкигал, да пусне на земята всички умрели. Но Ерешкигал я убила и едва след молбите на съветниците си, я съживила с жива вода. След това Ищар се завърнала на земята, заедно с любимия си Таммуз.

КИ – шумеро-акадска богиня на земята. От нея и Ан се родил бог Енлил.

МАРДУК – вавилонски върховен бог, господар на боговете, бог на мъдростта, на световния порядък, бог на слънцето и светлината. По молба на боговете се съгласил да унищожи Тиамат – въплъщението на хаоса. За да извърши това, пожелал от боговете цялата власт и превръщайки се в огън, създал седем бушуващи урагана. Хванал Тиамат в мрежата си и я сразил със стрела право в сърцето. След това разсекъл тялото й на две, създавайки от едната част небето, а от другата – земята. Мардук устрол Вселената, установявайки порядък при смяна на месеците, определил пътя на небесните светила и създал човека.

НАММУ – шумерска богиня-прародителка, “майка”, създала небето и земята, “майка”, дала живот на всички богове. Олицетворява световните подземни води. Майка на бог Енки.
НАНН (НАННА, СИН) – шумеро-акадски бог на лунната светлина, бог на луната. Син на Енлил и Нинлил. Покровител на град Ур. Изобразява се като бик със сияещи рога, пасящ на небето или плуващ по него в небесна лодка.

НИНХУРСАГ (НИНТУ, НИНМАХ) – шумеро-акадска богиня-прародителка, майка на всичко живо. Съпруга на бог Енки. От тях се родила богинята на растенията Нинсар. От съюза на Енки с внучката му Утта възникнали осем растения, но Нинхурсаг не успяла да им даде имена, защото Енки ги изял. Разгневената богиня проклела Енки и той бил поразен от осем недъга. Тогава боговете я уговорили да излекува съпруга си. За да направи това, Нинхурсаг създала осем божества – по едно за всяка поразена част от тялото на Енки и с тяхна помщ го излекувала. Често я отъждествяват с Ки.

ТАММУЗ – акадски умиращ и възраждащ се бог на природата. Бог на плодородието и растителността, покровител на пастирите. Съпруг на Ищар, която го пратила в подземното царство, вместо себе си. Така, половин година Таммуз трябвало да прекарва под земята. Всяко негово завръщане от преизподнята било съпровождано от буен растеж на всичко живо – пробуждане на растителния свят. Таммуз е аналог на шумерския бог Думуз.

ТИАМАТ – акадска драконоподобна богиня, олицетворяваща първичната стихия и хаосът. Счита се за съпруга на Абзу (Апсу). От техния съюз се родили другите богове, които започнали нестихваща битка с Тиамат. В крайна сметка, Мардук – главният от младите богове, я убил и от двете части на тялото й направил небето и земята.

УТТА – шумерска богиня на растенията. Дъщеря на Нинсар и внучка на Нинхурсаг и Енки.

УТУ – шумеро-акадски бог на слънцето. Син на Нанн (Нанна) и брат на Инанна. Всевиждащ бог на справедливостта и истината. Смятало се, че през деня Уту пресичал небесния свод от изток на запад, а през нощта – подземния свят от запад на изток, давайки светлина на мъртвите. Негов потомък е Гилгамеш.