Руините край остров Йонагуни

ПИРАМИДИ В ОКЕАНА


Древни пирамиди с разнообразни размери се намират не само в Египет и Южн Америка, но и в Бирма, и в Китай. Може би Най-интересно откритие от такъв вид обаче, е пирамидата и руините на храмов комплекс, открити на морското дъно до остров Йонагуни, в най-западната част на Японския архипелаг. Островът е разположен на 300 километра, юго-западно от Окинава. Пирамидата е стъпаловидна, наподобяваща вавилонските зикурати. Стените на блоковете били прецизно обработени и идеално гладки. Площта на основата й е почти колкото площта на Хеопсовата пирамида, а височината й – около 30 метра. Горната площадка на пирамидата е едва на 5 метра под морската повърхност. Дължината на основата й е 200 метра.


Спорове


Това откритие станало веднага обект на ожесточени спорове, в които взели участие археолози, историци и геолози. Независимо от гладките плоскости, правилните дъги и идеално правите ребра на елементите, съставящи комплекса, изцяло изсечен в скалите, много от учените наричали упорито находката “причудлива игра на природните процеси”(!). Основанията за това закостеняло мислене били очевидни: по най-груби сметки, този комплекс се е издигал над морската повърхност преди не по-малко от 10000 години. Тогава нивото на световния океан било по-ниско от сегашното с 40 метра. Но според историците, в тези времена човекът ловувал, облечен в кожи на диви животни и съвсем не владеел умението да изсича в скалите такива монументални съоръжения. От друга страна, изследователят-археолог доктор Роберт Скоч от Бостънския университет смята, че това е естествено образувание, обработено допълнително от неизвестни каменоделци. Но за сега никой не се наема да назове със сигурност изпълнителите. Установено е само, че съоръжението се е потопило под водата преди не по-малко от 8000 – 10000 години. Тези от изследователите, които вярвали, че комплекса е дело на човешки ръце, предоставяли все нови и нови снимки, показващи явното сходство на подводните тераси с високопланинските храмови комплекси в Южна Америка и по-точно с древните съоръжения в Саксайхуаман и Кенко, изцяло изсечени в скалите на перуанските Анди.


Доказателства


Споровете биха могли да бъдат безкрайни, ако не било намерено стопроцентно потвърждение за изкуствения произход на японския подводен комплекс. Аквалангистите от изследователска група, изпратена от телевизионната компания “Discovery Channel”, открили на дъното скулптурно изображение на човешка глава. При това, ясно се виждали украшения от пера, характерни за скулптурите в Централна Америка. Но приликите не свършват до тук.

Изяснило се, че храмът в дълбините до остров Йонагуни е изграден от многотонни каменни блокове, както и високопланинското светилище на инките Мачу-Пикчу. Били установени безспорни аналогии в конструктивните решения на двата комплекса. И тук и там, при изграждането на съседни стени, строителите използвали Г-образни каменни блокове, обезпечавайки “безшевно” съединение. Инките не възприемали камъка само като здрав строителен материал, но и го обожествявали. Използвайки уникална технология за обработката му, създали такива великолепни културни паметници, които издържали на земетресенията и столетното въздействие на ветрове и дъждове. Остава обаче пълна загадка, как култура, зародила се в подножието на Южноамериканските Анди е оставила такива грандиозни следи за себе си край бреговете на друг континент!