Аколмицтли (Acolmiztli) – бог на подземния свят.

Аколнауакатл (Acolnahuacatl) – бог на подземния свят.

Акуекукиотисиуати (Acuecucyoticihuati) – богиня на океана и реките. Покровителства работещите жени.

Атлакамани (Atlacamani) – богиня на бурите в океана.

Атлакойя (Atlacoya) – богиня на сушата.

Атлатонин (Atlatonin) – едно от иманата на ацтекската богиня-майка.

Атлауа (Atlaua) – могъщият бог на водата, бог-покровител на рибарите.

Ехекатл (Ehecatl) – бог на веттровете. Като едно от превъплъщенията на Кетцалкоатл, вдъхвал живот на всичко безжизнено. Той подарил на човечеството любовта, след като сам се влюбил в младата Майяуел. Символ на любовта им било прекрасно дърво, което израстнало на мястото, където стъпили на земята.

Итцлаколиуке (Itzlacoliuhque) – бог на обсидиановия нож. Едно от въплъщенията на Тескатлипока.

Итцли (Itzli) – бог на каменния нож и на жертвоприношенията.

Ишкуина (Ixcuina) – богиня на похотта, покровителка на проститутките и неверните съпруги.

Иштлилтон (Ixtlilton) – богиня на медицината, на здравето и изцелението, на празненствата и игрите.

Камаштли (Camaxtli) – бог на войната, лова и съдбата. Творец на огъня.

Кетцалкоатл (Quetzalcoatl) – “Пернатата змия“. В митологията на ацтеките и толтеките – бог-творец, създател на човека, културата и господар на стихиите. Един от главните богове на толтеки, ацтеки и другите народи на Централна Америка. Той взел участие в създаването и разрушаването на различни световни епохи и бил господар на една от тези епохи. Създал човека от костите на хората, живяли в предишни епохи, събрани в Миктлан. Кетцалкоатл бил също бог на ветровете, водите и изобилието. Като бог на водите, бил повелител на мълниите, които ацтеките оприличавали като небесни змии. Смятало се, че е син на Коатликуе и брат-близнак на Шолотл. Подарил на света царевицата и календара. Покровителствал изкуствата и занаятите. По-късно ацтеките го тачели като символ на смъртта и възраждането и покровител на жреците. Култът към Кетцалкоатл бил широко разпространен в Теотиуакан, Туле, Теночтитлан и Чичен-Ица.

Коатликуе (Coatlicue) – богиня на земята и огъня, майка на боговете и звездите на южното небе. Тя олицетворявала едновременно началото и края на живота.Коатликуе била майка на бога на слънцето – Уитцилопочтли. Тя била олицетворение на земята, от която всеки ден се появявало слънцето (Уитцилопочтли), прогонващо луната и звездите. Едновременно с това, Коатликуе била богиня на смъртта, защото земята поглъщала всичко живо.

Койолшауки (Coyolxauhqui) – богиня на Земята и Луната. Владеела магическа сила, способна да нанесе колосални вреди.

Майяуел (Mayahuel) – първоначално била тачена от ацтеките като богиня на плодородието, а по-късно – като богиня, дала на хората агаве и алкохолната напитка “октли“. Била изобразявана като жена с 400 гърди.

Макуилшочитл (Macuilxochitl) – бог на музиката и танците. Бог на пролетта, любовта и веселието. Покровител на изкуствата.

Мештли (Mextli) – главен бог на мексиканците, дал название на страната. Бог на войната и бурите. Често бил асоцииран с Уицилопочтли. Ежегодно му принасяли в жертва стотици хора.

Миктлантекутли (Mictlantecuhtli) – господар на задгробния (подземния) свят и преизподнята. Бил изобразяван като скелет или с череп, вместо глава. Постоянни спътници му били прилеп, паяк и сова. Негова жена била Миктлансиуатл. Според митовете, Кетцалкоатл се спуснал в деветата преизподня при Миктлантекутли, за да вземе костите на умрелите в предишните епохи и от тях и собствената си кръв да създаде новите хора.

Миктлансиуатл (Mictlancihuatl) – съпруга на Миктлантекутли и богиня на подземния сваят.

Мишкоатл (Mixcoatl) – първоначално, при чичимеките Мишкоатл бил бог на лова и го почитали във вид на елен. По късно при ацтеките бил свързан с култа към Уитцилопочтли и Кетцалкоатл. Мишкоатл бил син на Сиуакоатл и баща на Шочикецал. Той убил Ицпапалотл. Изобразявали го с копие в ръка.

Науал (Nahual) – покровител (закрилник) на смъртните. Бил създаден от същата материя, както и смъртните. Всеки човек имал свой “науал“, който се грижел за него.

Нанауацин (Nanauatzin) – бог, пожертвал себе си, за да може слънцето да свети. Покровителствал храбрите и мъжествени хора.

Омакатл (Omacatl) – бог на празниците и удоволствията.

Омесиуатл (Omecihuatl) – богиня-творец. Жена на Ометекутли. В ацтекската митология съществували двама прародители на всичко живо – богинята Омесиуатл и нейният мъж Ометекутли.

Ометекутли (Ometecuhtli) – бог-творец, бог на огъня. Заемал най-високо място в пантеона на ацтекските богове. Нямало нито ясно изразен култ към него, нито център на такъв култ, но се смятало, че той присъства на всеки ритуал и навсякъде в света.

Патекатл (Patecatl) – бог на изцелението, на плодородието и на алкохолната напитка “октли“.

Синтеотл (Centeotl) – бог на царевицата, покровител на земеделците и златарите. Син на Тласолтеотл и мъж на Шочикецал.

Ситлалатонак (Citlalatonac) – бог-творец. Заедно със съпругата си Ситлаликуе създал звездите.

Сиукоатл (Ciucoatl) – богиня на земята.

Сиуакоатл (Cihuacoatl) – “Жена-змия“. Едно от най-древните божества в митологията на народите от Централна Америка. Богиня-майка на земята, войната и раждането. Покровителка на раждането и на жените, умрели по време на раждане. Тя помогнала на Кетцалкоатл при създаването на първите хора от тази епоха, създадени от костите на хората, живели в предишната епоха и кръвта на старите богове, които я самопожертвали за това сътворение. Изобразявали я като млада жена с дете на ръце или в бели дрехи, с череп, вместо глава, въоръжена с копие и щит. Нейният вик сигнализирал за началото на война. Център на нейния култ бил в град Кулуакан.

Такатекутли (Tacatecutli) – бог на търговците и пътешествениците.

Теноч – в митологията на ацтеките, това е герой, син на бог Мишкоатл. В неговия образ са обединени легендите за историческа личност, предводител на ацтеките по време на преселението им в земите на Мексико. По негово време, ацтеките основали столицата си и я нарекли в негова чест Теночтитлан.

Тескатлипока (Tezcatlipoca) – в митологията на ацтеките и маите, това е един от трите главни богове. Покровител на жреците, наказващ престъпниците, повелител на звездите, господар на стихиите, предизвикващ земетресенията. Той е бог-творец, но същевременно и разрушител на света. Бог на нощта и всичко материално, бог на северната част от света. Той носел със себе си магическото огледало Итлачиаякуе (Itlachiayaque), в което виждал всичко, което става по света. В дясната си ръка държал четири стрели, символизиращи наказанието на грешниците. Той бил също така и бог на красотата и войната, покровител на героите и красивите момичета.

Тлалок (Tlaloc) – бог на дъжда, и гърмотевиците, на селското сопанство, на огъня и южната част на света, повелител на всички ядливи растения. Неговият култ започнал да се разпространява след II в.пр.Хр., измествайки по-древния култ към Кетцалкоатл. Според представите на ацтеките, Тлалок бил по природа благодетелно божество, но можел да предизвиква наводнения, суша, градушка или удар на мълния.

Тласолтеотл (Tlazolteotl) – богиня на земята, плодородието, секса, сексуалните грехове, покаянието и господарка на нощта. Тя е едно от най-древните божества. Вероятно ацтеките са взаимствали нейния култ от по-древните племена. Изобразявали я ту гола, ту облечена. Ацтеките смятали, че е покровителка на грешниците.

Тонакатекутли (Tonacatecuhtli) – бог, дал храна на хората. Въвел порядък в света, след като бил създаден, разделяйки морето и земята. Заедно с неговата жена Тонакасиуатл били считани за създатели на света, на първата божествена и човешка двойка, родители на Кетцалкоатл, господари на Омейокан – най-горното (13-то) небе.

Тонатиу (Tonatiuh) – бог на небето, на слънцето и войните. Той управлява петата, сегашна световна епоха. За поддържане на силите и съхранение на младостта му, трябвало всеки ден да се принася кръвта на жертва. В противен случай, през нощта, когато преминавал през подземното царство, можело да умре. Култът към Тонатиу бил един от най-важните в ацтекското общество.

Уитцилопочтли (Huitzilopochtli) – бог на ясното небе, младото слънце, войната, лова и специален покровител на ацтекската аристокрация. Обещал на ацтеките, че ще ги преведе на благословено място, където ще станат негов избран народ. Това се осъществило при вожда Теноч. Уитцилопочтли бил едно от най-почитаните божества. В негова чест бил издигнат храм в Теночтитлан, където му принасяли кървави човешки жертви. Светилището, намиращо се на върха на този храм се наричало Лиуикатл Шошоуки (Lihuicatl Xoxouqui) “Синьо небе”. В храма се издигала дървена статуя на Уитцилопочтли, седящ на синя скамейка, подпряна от змии. Украшението на главата му изобразявало клюн на птица, а пред лицето му винаги имало завеска, свиделстваща за почитта към него.

Уиштосиуатл (Huixtocihuatl) – “Солената жена”. В ацтекската и доацтекската митологии била тачена като богиня на плодородието. Богиня на солта и солените води. Смятало се, че е покровителка на разюздаността. Според някои източници, била по-голяма сестра на Тлалок.

Чалчиутликуe (Chalchiuhtlicue) – богиня на прясната вода и на течащите води – управлява всички води на земята. Жена на Тлалок. За наказание на грешниците, тя предизвикала потопа и унищожил четвъртата епоха. Покровителка на пътешестващите по вода.

Чикомекоатл (Chicomecoatl) – богиня на храната и изобилието. Всяка година през септември, млада девойка, изобразяваща Чикомекоатл, се принасяла в жертва. Жреците я обезглавявали, събирали кръвта й и с нея обливали статуята на богинята.

Шилонен (Xilonen) – богиня на младата царевица, покровителка на бедните. В средата на лятото, в нейна чест принасяли човешки жертви, за да я умилостивят за богат добив на царевица. Жена на Тескатлипока.

Шипе-Тотек (Xipe Totec) – древно божество на пролетната растителност и посевите, покровител на златарите. Бил свързан както с пролетното обновление на природата, така и със събирането на реколтата и с опияняващата напитка “октли“. Всяка година, в началото на пролетта принасяли в негова чест човешки жертви, а жреците обличали кожите им и танцували. Според ацтеките, тези ритуали символизирали възраждането на природата. Шипе-Тотек бил също и бог на западната част на света.

Шолотл (Xolotl) – толтеките и ацтеките го почитали като бог на светлината и съпровождащ мъртвите в Миктлан. Ацтеките вярвали, че е брат-близнак на Кетцалкоатл. Като олицетворерние на планетата Венера, той изблъсквал вечер слънцето зад океана, предизвиквайки залеза, а след това цяла нощ охранявал пътуването му в подземния свят.

Шочикетцал (Xochiquetzal) – богиня на любовта, земята, цветята, растенията, плодородието, бременността, игрите, танците и домашните дела. Покровителствала занаятчиите, проститутките, тъкачите, влюбените, художниците, скулпторите, бременните жени и раждането. Тя била най-обаятелната богиня в ацтекската митология. Свитата й се състояла от пеперуди и птици. Тя била майка на първите небесни близнаци Кетцалкоатл и Шолотл.

Шочипилли (Xochipilli) – бог на цветята, любовта, игрите, красотата, песните, танците и веселието. Брат-близнак на Шочикетцал, син на Тласолтеотл. Покровител на художниците, певците, тъкачите и музикантите.